Информационен портал на Харманли и региона

Откриването

Благодарение съдействието на нашият кмет Михаил Лисков и кметът на гр. Гоце Делчев - Владимир Москов, можа да бъде представена в етнографския отдел  на Историческия музей, изложба на автентични народни носии, черги, накити /женски и мъжки/, народни инструменти от Неврокопски регион и Мървашко-Егейска Македония.

С кратко експозе вернисажа беше открит от доц. Спиридонов, след което той даде думата на колежката си от Гоце Делчев, г-жа Спаска Паскова. Известната в Пиринския край краеведка, след кратко встъпление, последователно запозна присъстващите с историята, качествата и произхода на изложените експонати.

Естествено, преобладаваха женските носии. При тях един от основните елементи е шамията - жълта или червена, изпъстрена с цветя, купена обикновено от Солунския панаир. В различни цветове е и нагръдникът. Следва прескутник, изработен от вълна в различни орнаменти, обримчен с конци, подпрескутник, който се слага под престилката. Ризата е от памучно платно, тъкано на ръка, на долния край с поли в червен цвят и фигури, везани на гертеф. Чорапите, наричани калцуне, плетени на пет игли са богато орнаментирани като фигуралните мотиви достигат до 30! Женското облекло се допълва от тъкан вълнен пояс, червен, син или шарен.

Носии

Голямо е разнообразието на женските накити: сребърни китки или чумбер на главата, гривни на ръцете, сребърни пафти, сребърно „копче” с много синджири и малки парички, „алтъне”- жълтици, нанизани на гердан, кордела на плитките, „привес” от шамия и злато /дълги ресни/. Невестите носят известно време червена риза, а момите не носят пафти, докато не се сгодят. „Копчето” го дава годеникът като знак, като „нишан”.

Представена е мъжка лятна носия от Горно броди, състояща се от бели платнени гащи и фустанела с плисета. Не са много и традиционните мъжки накити - кюстек от сребро, сребърни или златни пръстени.

От музикални инструменти освен гайдата, беше изложен и почти непознатия за нашият край саз. Въпреки, че тамбурите са много популярни в Пиринска Македония, такава липсваше. Не липсваха няколко вида черги, пътеки и козяци.

Група ТУФЧА

Фолклорна певческа група „Туфча” при читалище „Възраждане” от с. Баничан, изпълни няколко автентични за края песни и изпълни ритуала „Гергьовден”. Накрая на посетилите изложбата им бе предложена Баничанска погача и прясно сирене, приготвени специално за случая.

Кметът г-н Лисков /потомък на бродалии/, благодари на гостите за положените усилия.

Гостуването на изложбата ще продължи до края на май.

*С благодарност за предоставените снимки от В-к "Наблюдател" и от Георги Николов.