Информационен портал на Харманли и региона

   
Размер шрифт


Баща фелдфебел и син офицер заедно на фронта

"Завърших харманлийската гимназия точно преди 60 години...". Така започна спомените си о.з. кап. Димитър Тилев, един от живите харманлийци – царски офицер от легендарния 6-ти конен полк. По това време баща му, ескадронният фелдфебел Тильо Димитров, заедно с целия полк е пребазиран в Новите земи (Деде агач), на брега на топлото Бяло море. Като взел дипломата, тогавашният наперен абитуриент хванал влака и досущ като сегашните младежи тръгва към морето при баща си, където изкарва цялото лято на плажа. Става свидетел на тържествения преглед на полка при посещението на цар Борис, когато лично Величеството забива златен гвоздей на полковото знаме, като знак за отлично носене на службата и под мощното “Ура!” на кавалеристите поднася полковнишки пагони на командира на полка Мъйнов.

Есента наборникът Димитър Тилев е повикан в старозагорските казарми, където 3 месеца набива крак, окопава се, учи се да стреля, изобщо като всички новобранци кара т.нар. единични обучения. Същата 1942 г. се открива и ШЗО във Велико Търново. След клетвата редникът Тилев е изпратен в старата столица и става един от 600-те школника на първия випуск запасни офицери. 

Цяла година продължава обучението му и през януари 1944 г. на раменете му слагат царските кандидат-офицерски пагони. Новопроизведеният кандидат-офицер се връща в Стара Загора и започва службата си в 12-ти старозагорски пехотен полк. Поверен му е за обучение взвод от запасняци.  

Идва 9-ти септември и непосредствено след преврата полкът получава заповед да замине за фронта. Натоварени на влакови композиции, пехотинците пристигат на гарата в Ниш и са разквартирувани в т.нар. Черни казарми. Около десетина дни престояли там, докато швабското разузнаване ги усетило. Няколкото немски самолета, дошли да бомбардират казармите, налитат като оси и само лошото мъгливо време спасява полка. Същата вечер, разпределени по роти, пехотинците поемат в три различни посоки:
- Нашият взвод - реди спомените си царският офицер  - попадна в средната колона. Трябваше да охраняваме ж.п. сектори и мостове по пътя за Белград между градовете Лясковец и Власотинци. Началникът ми - кап. Хаджиатанасов, разпореди моят взвод да пази един мост до Лясковец. Към нас бяха предадени и 20-на сръбски партизани – дражевисти, ама те си бяха живи кокошкари. Настанихме се в построените от германците бункери, които ни дойдоха като добре дошли. Подкарахме караулната служба, ама не минаха и три дни и дойчовците пристигнаха неканени. По ЖП–- линията, наредени един след друг, загърмяха в движение 4 панцера /танкове/. Откъм шосето, дето беше на 500 м от нас – още толкова. Пък ние бяхме въоръжени само с карабини и две картечници. Първи избягаха дражевистите. Моите 45 човека ме гледат в очите какво ще им кажа, а германците през това време ни обстрелваха от двете страни. Разбрах, че ако останем още 5-6 минути, нито един няма да отърве кожата и дадох заповед всички да се пръснат на групи, а сборен пункт ще е върхът на близката Суха планина.

Пръснали се на минутата и следващия ден се насъбрали без загуби на върха. Ако дотогава може и да е  имало някой, дето много-много да нямал доверие в командирските качества на подпоручика, от този ден нататък заповедите му се изпълнявали безпрекословно! Войниците били признателни, тъй като благодарение на него всички останали живи.

От върха на Суха планина взводът в колона тръгнал към с. Гърделица, където имало някакъв щаб. Не щеш ли, изскочили отнякъде български самолети и ги зачесали с картечниците. Там дали първата си жертва.
- Представих се в щаба - продължава о.з. кап. Тилев - предадох документите на убития войник и след големи неприятности останахме да починем в селото. Ама нали бяхме от друг полк, на третия ден, като ни подкрепиха с 3 танка, заповядаха ни да прочистим пътя до град Ивановец. Накачихме се на танковете и тръгнахме. Да бяхме минали десетина километра и гледам – на шосето направена барикада от немците. Като ни видяха и загърмяха срещу нас. Дадох заповед на моите войници, те наскачаха от танковете и хукнахме по надолнището към една река. Стигнахме до реката, преброихме се, всички бяхме налице. Танковете бяха изчезнали. Тръгнахме в колона обратно по брега на реката. Не щеш ли, от една височина загърмяха по нас дражевисти. Там убиха още двама мои войника. Както и да е... Погребахме ги, прибрахме им документите и след няколко дни намерихме нашия полк. Докладвах за загубите на командира полк. Попов, който одобри действията ми и взетите от мен решения. От него разбрах, че докато мен ме е нямало, е дошъл баща ми, чийто полк по това време бил някъде наблизо. Той с още 5 кавалеристи били на разузнаване и пленили германски полковник с важни щабни документи. Неговият командир го представил за най-високата награда – Георгиевски кръст за храброст. Впоследствие той го получи и бе един от малцината фелдфебели, носители на това отличие.

По пътищата на войната, 12-ти старозагорски пехотен полк стига до река Сава и там приключва бойния си път. Върнати са обратно в старозагорския гарнизон. Там службата на Димитър Тилев продължава до август 1945 г., след което е назначен в 6-ти конен полк. Няколко месеца по-късно е командирован в 7-ма рилска дивизия в гр. Дупница и там служи до 1947 г. Отново се връща и служи в 6-ти конен полк до 1951 г. Тогава ги пребазират в Ямбол, а след една година в Толбухин, където в 1953 г., вече капитан, той е уволнен.  
- Уволниха ме, но кавалерийската си сабя, австрийска изработка, я пазя до ден-днешен, реди старият царски офицер. От фронта като трофей си донесох един руски пистолет “ТТ” и немски бинокъл “Цайс Сикон”. Съжалявам за пистолета, дето през 50-те години го хвърлих от Гърбавия мост в реката, ама такива бяха времената.

Всеки божи ден бившият царски офицер - о.з. капитанът от кавалерията може да го видите да си пие кафето в някое от заведенията в центъра на града с постоянната си компания. И на 80 години, той е дядо само за внуците и правнуците си. За всички останали той е бай Димитър и дано Господ му даде още няколко петилетки, та да стане за всички дядо…

Май, 2002 г.   
 

Добави коментар

Благодарим Ви, че използвате кирилица.
Редакторите на сайта ще изтрият коментарът Ви в случай че:
* съдържа квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа.
* съдържа рекламни послания, включително линкове към други сайтове
Благодарим Ви за разбирането!

Код за сигурност
Обнови

Място за вашата реклама

Вашата
Реклама
ТУК!
тел. 088 8619339
Ради Белянов
представя:
  • 1
  • 2
  • 3
РЕКЛАМА:

Кафе машина ZANUSSI Venezia

12 напитки перфектно състояние. Цена по договаряне!!!

тел. 0888688658

 

хостинг и домейни

редакционно мнение

  • За КПД-то и още нещо... От 4 месеца според вижданията си отразявам работата на Общински съвет - Харманли. Кое ме впечатли? Най вече липсата...
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5

Мобилна версия на сайта

Мобилен harmanli-bg.com

Както обикновенно "Информационният портал на Харманли и региона" е с една крачка пред другите. Това което ние правим, скоро ще бъде нескопосано копирано от другите.

Вижте версията на сайта оптимизирана за изглед от мобилни телефони! Светкавично зареждане, без излишен трафик и тежки изображения. Всички статии и коментари. На една ръка разстояние! Възползвайте се! Посетети ни на адрес:

m.harmanli-bg.com

Важни телефони в Харманли!

За проблеми, нередности и нарушения по чистотата, екологията и уличното осветление, гражданите могат да звънят на:

  • Дейност "Чистота" - 0373 / 88552, Хр. Любомиров - 088 8134988
  • Фирма "Титан" - 0373 / 88929
  • еколог на общината - 0373 / 82015 втр. 153
  • улично осветление - 0373 / 82015 втр. 141

 

Последни коментари

Вход в системата