Информационен портал на Харманли и региона

   
Размер шрифт


Попкин Петър-контрабандист, емигрант и натовски войник

За бягствата през границата през комунистическия режим, навремето се носеха невероятни слухове и легенди. След 10 ноември някой от емигрантите се завърнаха, та даже описаха и историите си, други оставиха костите си далече от родните места, а трети колкото и да са малко все още са живи. От някогашната Харманлийска околия мнозина в потайна доба са преминали границата в тия години, но малцина са тези които и преди това заради контрабандата и трафикът на хора са я прескачали редовно. В това отношение Българин и българенци държат лидерското място. А за Петър Генев или Попчов Петър може да се каже, че голяма част от живота му е преминала като в уестърн, според спомените на дъшеря му Коса и роденият през далечната 1919 година сюлеменчовец Стратия Кирев.

Попчов Петър /р.1909г./носел прякора заради баща си Геньо, който бил църковно крахте /клисар/ и помагал на селския поп. Та оттам и прякора. Петър вместо да кротне и той до попа, още дванайсетгодишен заедно с акраните си задянали пищови и кога през ден, кога през два ги опитвали на „Бакаджика”. Ама в ония години това било дребна работа, не се обръщало внимание. Днеска така, утре така, заергенашил се. Влязла му в очите Дана от Турчокольовия джинс. А сербезлика си къде другаде можеш да го покажеш пред момата освен на хорото. Пък то хора като хора ли били в ония ми ти години в Българин. Виели са на три ката. Народа по Ивановден сякаш полудявал. Цялото село с кучетата барабар се сипвало на мегдана, пред кметството. Не щеш ли, Митьо Михалев-Качака, уж ударил едно око на Дана.

- Бях шопарлак и го помня като сигя, га са вкачиха двамата с Петра на хорото -реди дядо Стратия. Настанала суматоха, кеменетата и кавалите запецнали, хорото се разтурило, и уж двамата били озаптени, ама Петър извадил парабел, а Качака хукнал към кметството да спасява кожата. Според стареца, тъкмо когато стигнал до вратата и парабела изплющял в ръцете на Попчов Петър. Чуло се: „ Вай мале, утрепа ма”, ама бил „малкият дявол”. Куршума само го одраскал по главата, от което не се умира. Барнал ги и двамата още на часа кмета на селото Вълчо Димов-Алексата. И каквото са си казали, останало там.

А Дана очи не откъсвала от Петър. Да, ама баща и Турчов Кольо не давал и дума да става да я даде на хайманата Петър. Че на всичко отгоре и последни сиромаси. Казал и, че а е пристанала, чеиз няма да види! Бре!.. Работата запецнала, отивала към „чакмак сокак”.
- Така ли, я жи му кажа на татка ти, кък са кърпа дърпа -казал Петър. - Дано, обърнал се към нея, утре по обед взимаш стомните и идваш на „Ваньов кладенец”, ама да си облякъна здраво.

Момата така и направила. Дошло обед, взела стомните и право на кладенеца. Там Петър я чакал. Извадил въже, вързал я за кръста с единия край, с другия опасъл себе си и тръгнали по пътеката през „Бакаджика”. Видяла ги баба Димитровица и бежешката похлопала на портата им, и викнала: „Кольо, Кольо ба, Попчов Петра завляка Дана към байра ба?”
-Бря мамка му, хайманата му с хаймана, подпали ми къщата. Сигя жи му тегля куршума - и хукнал с „мартинката” да ги гони.

Настигнал ги на половината път до Рогозиново и викнал на Дана да се отстрани от Петър. Ама те нали са вързани, вървят един до друг, пък в дясната си ръка Петър държи парабела! Повторил, потретил ама файда няма. И като теглил една дълга псувня, обърнал им гръб.

Младоженците отишли в Доситеево, където Петър имал женена сестра. И като поседели там десетина дена се върнали в село. Дана споделила с една от лелите си, как станала работата и Турчов Кольо седнал на задника си. Дал и чеиза, и пай от нивите.

Петър помъчил земеделие, тютюневата фирма „Бакиш табак” му отпуснала пари да   прави уж сушилня за тютюн, а той сколасал, та си направил къщичка. С това и приключил със земеделието. Ударили по Марица с Комитов Руси бадакчилък да правят. Бре каици, бе срекмета, бре даули до време. Костарусевите панти им били редовни гости в рибарската колиба. С тях не само риба се печала, ами и чевермета се въртели на шиш, заарска мастика и череповско вино се пиело, башка суджуци и създърми за мезета.

Те по това време прекарвали турци от Кърджалъка през границата за Турция. Ха бакалъм, нашият човек опитал и тоя занаят. Групите от 10-12 човека ги поемал от Хасково и вечерта довтасвали в Сюлеменчево. Криели ги ден-два в салмите на Господин Милчев и вечер поемали по пътеките към Оряхово. Там ги поемал оряховеца дядо Тяню и пред границата се разплащали. Тоя занаят Петър го карал до 1938 година. Тогава вече войската поела охраната на границата и парата спряла. Пък и като го грабнали запас, та до 44-та година, кажи го от пролет до есен го нямало в къщи, допълва и дъщеря му Коса.

След преврата на 9-ти, Стратия Скерлев оглавил земеделците в околията. Петър и той до него. Бре агитация, бре избори, бре бой и я докарали до кривата круша.Един ден Скерлев като разбрал, че му се крои кюляф от комунистите, казал на Петър, че трябва да го прекара през границата в Турция. Следващия ден заклали една дебела овца и от месото направили създърма. Същата вечер, Скерлев като навил на краката си нови навои, взел сбогом с домашните и тръгнали за границата.

- От фронта бях донесъл два „Валтера”, та дадох на Петра едина и ги изпратих до Коларово - споменава дядо Стратия. След два дена Петър се върнал и му казал, че всичко минало благополучно. По късно семейството на Скерлев било интернирано в Добруджа. Скрито събирали помощи за тях. По това време кмет на селото бил Здравко Господинов, ама се водел само на книга за комунист. И той давал помощ за интернираните.

Пак по това време братовчеда на Петър, Кольо Стратиев, бил активен комунист в града. Един ден се срещнал с него и му казал, че има решение Стратия Скерлев да бъде убит и тая работа само той може да я свърши. Петър заовъртал, заовъртал, ама яко бил притиснат. Условието било, че му дават срок две години, като през това време семейството му ще бъде подпомагано с пари от партията. Накрая пазарлъка станал при условие, че срокът е 5 години и семейството му ще е осигурено през цялото време.

Така в 1951 година, по старите пътеки Попков Петър стигнал до границата. Граничната охрана била предупредена и той спокойно влязъл в Турция. Предал се на тамошните власти и един ден „цъфнал” при Скерлев. Още от първите приказки Скерлев му казал за какво идва. Нашият човек не отрекъл, но казал, че за него връщане назад няма. По това време в Цариград се насъбрали неколцина емигранти от Българин /Стайко, Яню Колев, Димитър Стайков/ и Скерлев им съдействал да заминат за Германия. А тука в продължение на 5 години Петровото семейство получавало помощи от хванатите за „канарчета” комунисти. Усетили те каква е работата ама дето е речено, „късно е либе за китка”.

Попкин Петър според вещи в Западна Германия е служил до разформирането и в Българската натовска рота, сформирана със съдействието на Гемето. Като се пенсионирал, живял в Дом за стари хора. Баба Дана с една от внучките си ходила до Германия, та се видели. Баба Коса пък, дъщеря му, има съмнения, че е отровен от негов приятел, който му съхранявал 86 хил. марки. Ама това не можело да се докаже. Така преди 20 години си отишъл от белия свят, без отново до види България.  
 

Добави коментар

Благодарим Ви, че използвате кирилица.
Редакторите на сайта ще изтрият коментарът Ви в случай че:
* съдържа квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа.
* съдържа рекламни послания, включително линкове към други сайтове
Благодарим Ви за разбирането!

Код за сигурност
Обнови

Място за вашата реклама

Вашата
Реклама
ТУК!
тел. 088 8619339
Ради Белянов
представя:
  • 1
  • 2
  • 3
РЕКЛАМА:

Кафе машина ZANUSSI Venezia

12 напитки перфектно състояние. Цена по договаряне!!!

тел. 0888688658

 

хостинг и домейни

редакционно мнение

  • За КПД-то и още нещо... От 4 месеца според вижданията си отразявам работата на Общински съвет - Харманли. Кое ме впечатли? Най вече липсата...
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5

Мобилна версия на сайта

Мобилен harmanli-bg.com

Както обикновенно "Информационният портал на Харманли и региона" е с една крачка пред другите. Това което ние правим, скоро ще бъде нескопосано копирано от другите.

Вижте версията на сайта оптимизирана за изглед от мобилни телефони! Светкавично зареждане, без излишен трафик и тежки изображения. Всички статии и коментари. На една ръка разстояние! Възползвайте се! Посетети ни на адрес:

m.harmanli-bg.com

Важни телефони в Харманли!

За проблеми, нередности и нарушения по чистотата, екологията и уличното осветление, гражданите могат да звънят на:

  • Дейност "Чистота" - 0373 / 88552, Хр. Любомиров - 088 8134988
  • Фирма "Титан" - 0373 / 88929
  • еколог на общината - 0373 / 82015 втр. 153
  • улично осветление - 0373 / 82015 втр. 141

 

Последни коментари

Вход в системата