Click here to send us your inquires or call (852) 36130518

Информационен портал на Харманли и региона

   
Размер шрифт
 

Бонвиванът Гошо Касапчето делял мегдан с бохема Крум Хаджибанев

Нашият човек не цепел басма даже на офицери от Абвера

Надали преди трийсетина години имаше човек в града, който да не познава Георги Петков – Касапчето...

Наближаващ по това време 70-те, от него лъхаше вродено достолепие, което внушаваше респект и уважение у млади и стари. Да речеш, че е бил управник, не е бил, 'щото българинът подсъзнателно се подмазва, като проявява фалшиво уважение към бившите си управници. Просто природата го беше дарила с оная мъжка хубост, която в съчетание с още някои качества и фактори, караше хората да му търсят селяма /поздрава/.

Баща му, дядо Петко Георгиев, дошъл някъде към края на 19-ти век от Смолянския край и се заселил в Харманли. Създал семейство, започнал търговия с животни, касаплък, отворил и голяма гостилница в центъра на града до джамията. Народили му се 4 деца /2 дъщери и двама сина/. По-малкият, Георги, бил този, който наследил изцяло занаята на баща си. Пък и му се отдавало. Отвътре му идвало внимателното отношение към мющериите /клиентите/. На всичко отгоре, с откритото си лице, буйна черна коса и едро телосложение, бил обект на всеобщо женско внимание. В тези години само той можел да засенчи Крум Хаджибанев. И ако не могъл с него да дели мегдан по богатство, то Крумчето имал много-много здраве за всичко останало, дето прави мъжа наистина мъж.

- Имаше понякога до около десетина чирака. - спомня си акранът му, 90-годишният дядо Иван Бояджиев. Едни въртели работата в гостилницата, други в касапницата, трети на месарския щанд в халите. Във високото здание, което беше на два етажа в големия двор на къщата им, пък се гледали по 20-30 унции копринени буби. Отделно по всяко време се въртяла и сюрия с овце. За сербезлика и мъжкото му самочувствие пък се грижел чиракът Домуз Хасан. Двуколка с тънки яйове за лятото, шейна за зимата, пригодена само за разходки и най-вече расовите арабски кобили Лира и Кокарда, на които не давал прашинка да падне – това били неговите основни задължения. Когато излизали на езда за кефлик, гледката била неописуема. Конете развявали сплетени с панделки опашки и гриви. Задницата и вратът пък били сресвани на квадрати или на ромбове. Напред, с ездитен костюм и лачени ботуши, яздел чорбаджията, отзад на десетина метра, като същи адютант, подскачал на коня си 40-килограмовият Домуз Хасан. На Тодоровден и Гергьовден Домуз Хасан се превъплъщавал в жокей и не един път печелел конните надбягвания.

Бай Гошо не бил чужд на модерните влияния на времето. През 1927 г. един от първите си купува от скъпите тогава френски бегачи “Пежо”. С този състезателен велосипед той става една година и градски първенец и лично кметът на града му връчва наградата – гуменки и знаме, което е удостоверено със снимка.

Отбива военната си служба в старозагорската трудова дружина и след уволнението отново започва стария занаят. Изключително ларж, той привличал за клиенти бедни и богати. Поел и ежедневните доставки на месо и месни продукти за 6-ти конен полк. В 1938 г. си купува най-представителния по онова време мотоциклет в региона, 500-кубиков “NHS”. Вярно, че по това време имало още две-три моторетки в околията, ама те изглеждали като гаргарашки в сравнение с паун. Облечен в светъл костюм, бяла риза и вратовръзка, с бели обувки, Гошо Касапчето се присънвал в неспокойните сънища на тогавашните харманлийски моми. Вечер с постоянната си компания обикновено се веселяли в ресторантите “София” и “Берлин”. Сдържан бохем, той знаел цената и мярката си, затова и никой не го бил виждал пиян. 

- Той беше приятел с всички. От кмета, командира на полка, началника на полицията, до ваксаджията Батака. - споделя вече гонещият 80 години Георги Белянов. И дава пример, как в 1942 г. полицията арестувала коларовския комунист Иван Димов. Старите му баща и майка, подплашени, че вечерта ще го бесят, били посъветвани, че ако някой може да им спаси сина, то това несъмнено е Гошо Касапчето. Отиват му на крака и като пред владика майката паднала на колене и взела да му целува ръцете. Като мачкал проскубания си калпак, дядо Димо проплакал, че тази вечер техният Ванчо щял да намаже въжето в участъка. Досетил се бай Гошо, че горе-долу работата е кокошкарска. Настанил уплашените хорица в бубарника да преспят, а Хасанчето начаса им донесъл от гостилницата бакърче с чорба от агнешки дреболии. Изтормозените родители още не били хапнали като хората и пред тях цъфнал синът им – здрав и прав. Е, вярно, бил отнесъл малко лобут, ама кой ти придиря тогава за такава дреболия. Претенциите дошли по-късно…

Същото лято из града щъкали няколко цивилни и униформени германци. На две места Абвера /германско военно разузнаване/ имало радиопостове. Единият бил до старата църква, другият на главната улица в центъра на града. Отвреме-навреме на проверка им идвал някой си майор Шулц. Безкрайна била неговата прусашка надменност. Тя му и изяла главата една вечер в р-т “Берлин”, където фрицът имал навика да се отбива по хладното, за да обърне по няколко бири. Така се случило, че един път се оказали съседи по маса с бай Гошо. Шумната компания явно не харесала на швабата и когато той за втори път се опитал да изкомандва “Тихо!”, Касапчето го хванал за врата, взел му пистолета и го изхвърлил като мръсно коте навън. Върнал се, извикал келнера, платил сметката на майор Шулц, платил и поръчките си и с трофея се отправил право в полицейския участък. Както си му е редът, направил се съответният протокол. На другия ден от София пристигнал един от заместниците на германския военен аташе. Направили очна ставка със свидетелите и майор Шулц потеглил немедлено към Източния фронт. След три години двамата се срещнали при съвсем други обстоятелства.

Та такова било общественото положение по онова време на бай Гошо Касапчето. Така и дошъл 9.ІХ.1944 г. и като го мобилизират в 6-ти конен полк, заедно с мотоциклета, изкарва до края на войната като свръзка на командира на полка. Много премеждия му минали през главата и за добре свършена работа, с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР и подписан лично от маршал Толбухин, е награден на 19-ти август 1945 г. Златният боен медал за победата над Германия е с номер на удостоверението сер. А №00048466. По-късно го награждават и с 5-6 български медала и ордени.  

До края на живота си с близки приятели споделял втория си сблъсък с майор Шулц. Изпратен през март 1945 г. до хърватския град Джаковица в някакъв сръбски щаб да отнесе пакет с документи, бай Гошо кротко чакал открит лист от тамошното комендантство на улицата. Като си пушел кариочката и си пазел мотоциклета, хвърлял по едно око на прекарваните по улицата в този момент унгарски и немски военопленнници. И изведнъж зяпнал от изумление, като видял в колоната някогашния майор Шулц, вече с полковнишки пагони.

Извикал му: “Шулц! Харманли!”. Швабата с интерес се загледал в българския войник и го познал. Бай Гошо помолил охраняващите титовисти за момент да се види с полковника и те му разрешили. Изкарал от багажника на мотоциклета неприкосновения си запас от цигари и консерви и ги дал с торбата на германеца. Той просълзен му благодарил и отново влязъл в колоната. Не били изминали и 50 метра и гладните и въшлясали титовисти се нахвърлили върху германеца и му взели торбата.

Когато обаче се връща в Харманли от фронта, местните комунисти и най-вече Недялко Николов и неговото обкръжение го нарочват за фашист. Какъв фашист може да е бил бай Гошо, ама пуста завист. Все със смачкани фасони, новите управници в сравнение с фронтовака изглеждали като мъници. Той пак си подкарал занаята, ама на всяка крачка получавал коварни удари. Така постепенно, докъм 1950 г. се пролетаризирал. Пенсионира се в 1970 г. с 30 лв пенсия, карайки до последно стария си занаят. Отиде си от този свят на 78 години, без да клекне пред никого.

Март, 2003 г.

 

Коментари 

 
+2 Коментар#5 Димитър Желязков 18:19 ч. 19.02.2012

За всеки човек и всяка личност аз съдя по делата и по-точно какво полезно е направил или допринесъл не лично за себе си а конкретно за развитието на града и също с какво е помогнал на свои съграждани и какви добрини е извършил в житейският си път..... За съжаление липсват подобни факти и действия с които могат да го похвалят по-възрастните жители от бившата околия и града.
Цитирай
 
 
+3 Коментар#4 Стефан Тодоров 01:18 ч. 19.02.2012

Аз бях много малък когато дядо Гошо касапчето живееше срещу нашия военен блок на старшините и после се преместил някъде другаде в града.Той знаеше турски и аз съм чувал,че баща му бил от турският край на Родопите и той знаел турски но били помаци.
Цитирай
 
 
+6 Коментар#3 Стратия Чакъров 13:40 ч. 02.02.2012

И аз също мога да кажа няколко приказки за дядо Гошо касапчето.Той през последните години когато работел към Халите от Родопа моя дядо много му е помагал с месо... А за този дядо Петко Георгиев дето дошъл от Смолянско съм чувал,че бил голям джамбазин от някакъв помашки род и само купувал и продавал овце-преди да се пресели едно време в Харманли.Дядо Гошо касапчето приличал много на баща си и действително бил много нахален,хитър и пробивен........
Цитирай
 
 
+11 Коментар#2 Христо Илиев 15:39 ч. 13.01.2012

Мои близки дядовци са работили с така прехваленият Гошо касапчето.Това което прочетох за него има големи разминавания с истинската действителност.Написаното по-горе представлява един добре скалъпен художествен разказ.Гошо касапчето на никого не е помогнал-само си е гледал какво ще падне повече в джоба...Удрял е клиентите и в кантара и в сметката.Знаете ли колко вола,коне,магар ета и овце е пробутал в казармата едно време-закупил същите на безценица от селата.Не е бил фашист,но най- много е обслужвал преди 9-ти септември именно тази категория управници,а след този период и то много късно започнал да работи към Търговията-затова пенсията му е била 30 лева.Както виждам много малко е оставало и щели сте да го изкарате и даже Активен борец против фашизма.Действително той е бил БОНВИВАН и си е живуркал на гърба на другите--собственици на животни.....
Цитирай
 
 
+12 Коментар#1 Иван Петров 13:33 ч. 13.01.2012

Гошо касапчето въобще не може да се сравнява с феномена Крум Хаджибанев.Крум Хаджибанев е бил много коректен и справедлив към работниците си-всеки петък преди пазара в събота е раздавал аванс на работниците си.Гошо касапчето просто е бил един търгаш и мошенник.Вземал е най-различни животни от селата без предварително да се е разплащал и по-този начин десетки собственици е ощетявал.Оставеното наследство от баща си и парите е заграбил и е оставил без наследство брата си и сестрите си.После постоянно си е сменял касапите,защото и с тях не се е разплащал.Имали са къща в двора на бившите "детски ясли"и по-късно са заграбили друга част от двора и са направили кошара и навеси за гледане на буби.След години заради къщата Гошо касапчето е получил апартамент в блока на Георги Димов.Преди и след 9-ти септември е пълзял след всички началства на полиция,казарма та и кметовете-като им е носел месо безплатно по домовете за сметка на бедните купувачи.Дори за тези двата коня също не са се разплат
Цитирай
 

Добави коментар

Благодарим Ви, че използвате кирилица.
Редакторите на сайта ще изтрият коментарът Ви в случай че:
* съдържа квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа.
* съдържа рекламни послания, включително линкове към други сайтове
Благодарим Ви за разбирането!

Код за сигурност
Обнови

Ради Белянов
представя:
  • 1
  • 2
  • 3
хостинг и домейни

редакционно мнение

  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5

Мобилна версия на сайта

Мобилен harmanli-bg.com

Както обикновенно "Информационният портал на Харманли и региона" е с една крачка пред другите. Това което ние правим, скоро ще бъде нескопосано копирано от другите.

Вижте версията на сайта оптимизирана за изглед от мобилни телефони! Светкавично зареждане, без излишен трафик и тежки изображения. Всички статии и коментари. На една ръка разстояние! Възползвайте се! Посетети ни на адрес:

m.harmanli-bg.com

Важни телефони в Харманли!

За проблеми, нередности и нарушения по чистотата, екологията и уличното осветление, гражданите могат да звънят на:

  • Дейност "Чистота" - 0373 / 88552, Хр. Любомиров - 088 8134988
  • Фирма "Титан" - 0373 / 88929
  • еколог на общината - 0373 / 82015 втр. 153
  • улично осветление - 0373 / 82015 втр. 141

 

Вход в системата