Информационен портал на Харманли и региона

Трайна е дирята на тракийските бежанци в историята на града и общината. Началото е поставено още след приключването на Междусъюзническата война и продължава повече от 30 години.

Пътят на последните “мохикани”, намерили прием в обетованата земя, приключва в края на 1944 година. Тогава от Беломорието пристигат последните страдалци, за да намерят сигурност и градят дом и бъдеще за децата си.

Един от бежанските родове в Харманли е този на Бобевите или наричан още от времето на Османската империя с името Бобооглу. Според разказите на родственици, началото на рода води потеклото си от централната част на България.

Преди повече от два века част от него се преселва в Беломорска Тракия. Причините за преселването са както тежкото икономическо положение, така също и непрекъснатите етнически гонения и най-вече погромите на кърджалии и делии.

И на новото място фамилията създава здрави семейно-родови традиции, помагат си взаимно, трудолюбиви са и съумяват да запазят българския дух и българщината. Особено активно е участието им в създаването на първото българско училище в Беломорска Тракия.

Родът първоначално се е занимавал със земеделие, скотовъдство и занаятчийство. С преселването на част от него от с. Доган Хисар в гр. Дедеагач, започва и търговска дейност. В архива на общинската администрация на гр. Александруполис е запазена голяма част от регистрацията на преселилите се семейства.
Тук е мястото да споменем, че известният тракиец капитан Петко войвода по майчина линия е също от Бобевия род. Друга личност, известна с революционната си дейност, е Георги Бобев /Комитаджията/, който години наред оглавява ВМРО в Дедеагач и става първи кмет на града след освобождаването му от българските войски през Балканската война. Вече след 9-ти, друг член на рода, Стоян Бобев, в качеството си на депутат от листата на “БЗНС-Никола Петков”, попада за дълги години в затвора.

Наред с гореупоменатите, родът дава и образовани хора. В това отношение се откроява фигурата на Комньо Георгиев Бобев, чието семейство се заселва в града ни през 1923 година. Комньо е роден в 1885 година, но остава сирак съвсем малък. Осиновен е от втория си баща Георги Гогов Бобев, за когото майка му Христина се омъжва.  Бащата на майката и първият свекър са богати хора. Те заделят значително имущество и земя като наследство, които дават при определени условия на осиновителя. Едно от условията е било Комньо да бъде изучен.

Осиновителят се оказал изключително честен, коректен и почтен човек. Той изпраща момчето да учи в американския “Робърт колеж” в Цариград. След дипломирането му, пастрокът връща на доведения си син, вече пълнолетен, непокътнато цялото имущество, което той е управлявал от негово име.

Добре владеещ английски, френски, италиански, турски, гръцки, сръбски и български, след едногодишна специализация в търговска кантора в Генуа, Комньо започва самостоятелно да управлява чифлика си в с. Чамерен. Впуска се и в търговска дейност в Турция, Гърция и Италия. В Дедеагач основава собствена търговска кантора, като създава голяма складова база за стокова борса на пристанището. Така той е основоположникът на първата стокова борса в града – главно за търговия с внос от Италия на хранителни и промишлени стоки, строителни материали, железария, текстил и др. По този начин се превръща в главен доставчик на търговците от района – Димотика, Софлу, Гюмюрджина и др. За Италия пък изнася зърнени храни, кожи, вълна.  Бизнесът му процъфтява. Самият той и негови търговски агенти сноват по железницата и с кораби непрекъснато между Атина, Цариград и Генуа. Името му се чува и тежи. Помага с финансови средства на ВМРО. Но идват войните.

Балканската война е посрещната като панацея от българите в Беломорска Тракия.
С подписването на Лондонския мирен договор тя цялата остава в границите на царство България. Лично командирът на Македоно-Одринското опълчение ген. Никола Генев посещава кантората на крупния търговец.

Комньо Бобев дава тържествен обяд на офицерския състав. Радостта на християните в Дедеагач е неописуема. Но както се оказва, тя е от ден до пладне. На 16 юни 1913 година започва Междусъюзническата война. По бързата процедура маса българи от новоприсъединените земи са мобилизирани в българската армия. Между тях е и Комньо Бобев. Притисната от армиите на Гърция, Сърбия, Румъния и Турция, страната ни претърпява първата си национална катастрофа. Но Беломорието от Марица до Места остава в границите на Царството. Завърналият се търговец започва работа при новите условия. И докато се усети, на следващата 1914 година започва Първата световна война. При включването на България през 1915 г. отново е мобилизиран.  Още в началото на войната е пленен с трима негови съселяни от сърбите.

При разгрома на сръбската армия, пленниците, заедно с разбитите сърби, през заснежените планини на Черна гора и Албания и при неописуеми страдания достигат до Адриатика. Болният сръбски крал Петър е пренесен на носилка по време на похода и така е спасен от плен. С френски кораби сърбите са откарани на о. Корфу, а пленниците в Италия. Навярно заради широката му култура и владеенето на езици, Комньо попада в офицерски пленнически лагер на остров Корсика, родното място на Наполеон.

Неведоми са пътищата на войната. В 1917 година английски полковник подбира няколко от военопленниците и Комньо попада във вещеви склад някъде в Черна гора. Изглежда, че англичанинът е искал сериозно да се осребри от войната, та развихря черна борса с военни матерали на едро. От потеклия паричен поток се облажва и Комньо. С приключването на войната вече имал заделени повече от два килограма злато. И през декември 1918 година духва от базата. В цивилни дрехи, знаещ перфектно сръбски, се добира до българската граница. Срещу 20 златни наполеона машинист на съглашенска влакова композиция го стоварва на софийската гара. Връща се в Чамерен, където е семейството му. И още на следващия ден е претрепан от гърците. Осем месеца лежи повит в овчи кожи. Търговската база в Дедеагач му е отнета.

Устоява на натиска до 1923 година, когато след бягство на сестра му в България получава ултиматум от властта до сутринта на следващия ден да я намери. Вечерта семейството му успява да избяга с това, което е на гърба му. Пристигат в Остър камък. По пътя го пипва пневмония и умира в хасковската болница.

Внук на Комньо Бобев по майчина линия е бившият председател на АПК Петко Петков.

Февруари, 2008 г.