27 претрепаха гургуличка
Написано на 20.08.2011 от Ради Белянов
Организирана в почти 30-членен състав, 47-ма ловна дружинка от Надежден, с председател Стефан Калинов, откри лова за пернат дивеч. Сънувалите през нощта токачки, кеклици, пъдпъдъци, фазани и яребици авджии в тъмни зори се събрали в базата находяща се в м. „Емпяря”. И о чудо, вместо да хукнат из близките изгорели от сушата слънчогледи, натиснали да колят закупената за курбан овца! Разфасованото хайванче, майстора на курбана и рибената чорба Петър Бениша, начаса напълнил два казана. Около 8 часа вече замирисало на овчи курбан.
Тука му е мястото да отбележим, че по традиция основен спонсор на ежегодните курбани ставали младите ловци.Тази година 22-годишният младок Мирослав Лъчезаров се явил като основен спонсор. Впрочем, навремето прадядо му Димо Манолов беше ненадминат ловец. Та крушката не пада далеч от корена си...
Пишещият пристигна в ловната база около 10 часа. За учудване, въпреки осезаемото присъствие на състава, ловни трофеи не се виждаха. Нямаше ни токачки, ни фазани, ни яребици и кеклици. Една единствена мижава гургуличка висеше окачена на канап под навеса, където салатите бяха сервирани и народа виреше шишетата с грозданка и сливовица. Бре!
Хъката-мъката, хеле можах, та изкопчих кой е сефтосал лова. Оказа се, че това бил късметлията Антон Тодоров. С петпатроният турски „Стожер”, Тонката точно в 8.23 успял та претрепал 3 гургулици. На двете уж набързо им смъкнал перушината и ги сложил в казаните за аромат! Вятър и мъгла, лъжи като дърт циганин, че уж в къщи имал и пълна мешка с глиги. Демек, не си знае колко прасета е утрепал!
Не щеш ли, още пишещият не беше глътнал и глътка ракия, пристигнаха с каляска впрегната с магаричката Пенка, 86 годишният дядо Димитър Миланов-Котето и личният му кочияш прочулият се напоследък като червен активист Пешката. Да напомним, че надежденски Пешко ходи преди двайсетина дена на събора на в. Бузлуджа в качеството си на знаменосец на групата активисти на БСП от селото. Червеното знаме на комсомолците от селото, истинска антика, го запазил лично Котето, който се и препоръча за първият комсомолски секретар в селото. На курбанжийската сбирка и двамата се радваха на изключително внимание. Котето за това, че 62 пъти е вадил ловен билет и се кани да извади за 63-ти пореден път, въпреки 10 диоптровите очила, които не ги сваля от носа си, а Пешката заради изключителният курбанжийски ищах и апетит /7 порции/. Сложен на кумското място на масата, до два часа Пешко изпафка не по-малко от 30 цигари /качак/, дебели колкото палец!
Около 1 часа Бениша начена да пълни тагарчуците с наистина майсторски сготвения курбан на кефлиите авджии. Още след първите лъжици народа масово даде отлична оценка на майстора и стоката му. Последваха и попържни по адрес на курбана, майстора и организаторите на уж празничното откриване на сезона през предишната събота на Ловния парк. Според оценките им там курбана бил от замразени новозеландски кочове, та не ставал за ядене. И затова организаторите били предупредени, че месото не го бива, ама кой да чуе. Било по-евтино!?
Не закъсня и веселата част. Около два и половина, бившият шев на радио „Веселина”-Хасково, Георги Георгиев-Драмата, опъна мяха на акордеонче, помнещо и по-добри времена, а сега вместо ремъчни презрамки овързано със сизал ама нали има приказка, че хубавият кон и под скъсаният чул си е пак хубав. И като му заиграха пръстите по клавишите и басовете, купона тръгна.
Работата стана ясна - 47 ловна дружинка пируваше. В чисто мъжката компания никой, поне докато беше там автора, не се посрами. Имали късмет тоя ден гургулици, кеклици, яребици и фазани за още дни на белият свят!
В понеделник злите езици говореха, че едва същата заран са се прибрали осмина от дружинката. Ами яли хората, пили и се веселили. И аз бях там. И аз ядох, пих и веселих. Дай Боже всекиму!
