|
Днешният административен център град Харманли възниква около 1510 г. край пътя, свързващ Азия с Европа. Оттогава датират първите писмени сведения за него. Те принадлежат на словенеца Бенедит Курипешич, пребивавал по тези места като преводач на посланическа мисия. Крайпътното местоположение на града е основание за твърдението на писателя Генчо Стоев: "Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него."
На десния бряг на Харманлийска река (тогава Олудере) сръчни майстори построяват солиден кервансарай.Предназначението на тази първа представителна сграда е да осигури подслон на пътници и коне, както и спокойното пътуване на търговски и икономически посланичества по големия държавен път Цариград - Белград. Тук намират закрила от постоянните разбойнически набези и бедните селяни от околните села - отначало сезонно, когато вършеят снопите си на държавния харман до кервансарая, а след това и целогодишно. По името на просторния султански харман селището е наречено Харманли.
Бурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 г., когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша везир на империята. Към 1553 г. според пътеписите на Ханс Дерншвам тук вече живеят и българи. Започва бързото развитие на града. През 1585 г. за улеснение на пътници, керванджии и харманджии по заповед на турския везир Сивюш паша е построен сводест мост над реката в обичайния за епохата арабски стил. Мраморният надпис на моста гласи: "Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка." Гърбавият мост е запазен почти непокътнат и до днес. По това време е изградена и историческата чешма на Извора на белоногата (Ак бълдър чешмеси), на половин час път от моста. Легендата за Гергана, обезсмъртена в прекрасната поема на Петко Р. Славейков, се преплита с друго предание, според което край този извор е загинал в борба с турците боляринът Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко. Макар и обект на краеведски спорове, дори да е само художествена измислица, чешмата е емблема на Харманли. През 1833 г. е открито килийно училище. Друг символ на волята за оцеляване на българската народност в годините на робството е старата църква "Св. Атанасий". Храмът и иконостасът са построени през 1835 г. със средства и дарения на родолюбивото българско население от града и близките села. Преди да построят църквата, през 1833 г. ученолюбивите българи откриват училище в дюкяна на хаджи Лачо.
През 1834 г. българските общини са натоварени с някои административни, фискални и др. функции. Интерес представлява писаният правилник, наречен "Поучения към кметове, чорбаджии и кехаи", който се явява предтеча на първия Закон за местното самоуправление.
В залеза на робството - през 1870 г., харманлийци основават своето читалище "Братолюбие", преименувано в "Дружба" през 1899 г. И днес то е средище на духовния живот в общината, пазител на възрожденските идеи, сцена за изява на творческите заложби на различни поколения. Харманли днес Днес, община Харманли се е утвърдила като средище на богат материален и духовен живот. Осъвременяваща своя облик, тя се стреми да заеме достойно място в европейското бъдеще на България. Радушен прием в нея ще намерят всички, които желаят да я посетят като туристи или биха имали интерес да развиват своя бузнес на това плодородно място на Балканския полуостров. Географското и геостратегическото разположение, климатът и релефът, както и традициите и бита на населението на община Харманли предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за развитие на отделни отрасли на икономиката и селското стопанство. В областта на селското стопанство, Община Харманли развивиа традиционните за нея растениевъдство , овощарство и зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство, отглеждане на зърнено хлебни и фуражни култури. Подходяща почва тук намира също и лозарството. Характерни за животновъдството в региона са говедовъдство, овцевъдство и свиневъдството. Продължава да се развива и пчеларството и биволовъдството. Икономическият потенциал на Общината се обуславя както от природните и ресурси, така и от производствените предприятия черпещи от тях. Промишлеността, материалната сфера и търговията в Общината по принцип са следвали ресурните й възможности и благодарение на тях са се развивали успешно. Същевременно в Общината са налице фактори, благоприятстващи влизането в нея на чужди капитали, технологии и производства.
|