Янаки Гочев-човекът на ВМОРО от Харманли
Написано на 20.08.2011 от Ради Белянов
Поредната годишнина /108 г./ от Илинденско-Преображенското въстание ни дава повод не само да отдадем почит към саможертвата на загиналите, но и да припомним за някой личности свързани с миналото на града ни, дали своя дан за организирането му.
Най-възрастните ни съграждани навярно си спомнят за Янаки Гочев. Кореняк харманлиец, дядо Янаки е роден в далечната 1877 година. Къщата му намираща се зад читалище „Дружба” по някаква случайност е още запазена, въпреки и необитаема. Редом до нея Тютюнев склад №3 също негова собственост е запазен в първоначалният си вид. Това е останало като материален спомен от него в града ни. Колцина са тези, които знаят за неговата революционна дейност, като активен деятел във Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация! А дядо Янаки цели 6 години е бил пунктов началник на ВМОРО в Хебибчово /Любимец/. Но да караме подред.
Както посочихме по-горе, той е роден 1877 г. на 12 октомври. Основното си образование получава в града, след което продължава учението си в Садовското средно земеделско училище. Завършва го със специалност-греньор /специалист по отглеждане и производство на бубено семе и пашкули/. Поради липса на подготвени учители, след завършване на средното си образование е назначен за учител в Любимец през 1898 година.
По това време цяла Македония и Одринска Тракия са разпределени от ВМОРО на революционни окръзи. Одринския Революционен окръг обхваща зоната на Одринския вилает. Заема територия от Черно море до р. Места и от тогавашната граница между Княжество България до Мраморно и Егейско море. По поръчение на Даме Груев, учителят от Одринската българска мъжка гимназия „Д-р. Петър Берон” Христо Попкоцев изгражда първата структура на ВМОРО в окръга през 1895 година. За улесняване и координация на организацията, се създават и т.нар. спомагателни пунктове в селища в близост до границата на княжеството с Турция. Чрез тях се целяло да се помага на революционната борба по прехвърлянето на оръжие, литература, спомагателни материали, набиране на четници и окомплектоването им, при заминаване във вътрешността на Македония, Одринско и Родопите. Първите пунктове са организирани лично от Гоце Делчев в Кюстендил и Дупница в 1895-6 год.
Пограничният пункт в Любимец е открит в 1898 година. Негов пръв началник е Ангел Чалъков. Идвайки в селото той се запознава с младият учител Янаки Гочев и го привлича в организацията. До следващата година той помага на Чалъков в работата му, след което служи две години в армията. Връщайки след уволнението си, сварва като пунктов началник свиленградчанина Александър Кипров. Двайсет годишният младок бил с необуздан характер и на своя глава предприемал някой терористични акции /динамитни атентати по ж.п. линията, нападение на военен склад в Свиленград и др./, които завършили до една с провали. Това принудило Задграничното ръководство на ВМОРО да го свали от длъжност и с препоръката на Ангел Чалъков в 1902 година пункта го поема Янаки Гочев. Даскала се заел мъжката с гласуваното му доверие. Работата на канала до Свиленград, Одрин и Дедеагач заработил перфектно. Създал отлични отношение с митницата в Харманли и митничарите си затваряли очите при негови пратки до подопечните му градове в Турция. Интересно е да отбележим, че част от взривните материали закупени от Борис Сарафов за солунските атентатори, преминали през ръцете на дядо Янаки, изпратени и омешани в бурета със син камък. Заради многократните му пътувания до Одрин, получава организационният прякор Дибич /Задбалкански/!
Взетото в края на м. юли 1903 год.решение от ръководството на окръга в планинската местност „Голямо Кокорафи”, край село Цикнихор Бунархисарско, да се вдигне въстанието в Странджанския край на 5 срещу 6 август /18 срещу 19 н.с./ т.е. на празника Преображение Господне, минава през ръцете на нашият съгражданин, който с шифрована телеграма уведомява Задграничното ръководство.
След разгрома на въстанието по разбираеми причини Хебибчовският пункт на организацията придобива второстепенно значение. Разгромени са структурите на ВМОРО в Странджанския край. Свиленградската организация е разбита и деморализирана от контрабандисти. Единствено в Дедеагачко-Ортакьойският район организацията запазва кадрите си. Малки четици под ръководството на Бойко Чавдаров, Петър Васков, Лазар Маджаров спорадично напомнят в отделни схватки за това, че ВМОРО е жива. Връзката им със Задграничното ръководство минава през Дибич, несменяем началник на пограничния пункт почти до Младотурската революция през 1908 година.
След закриването на пункта, Янаки Гочев приключва и с учителстването. Отдава се на гриньорска дейност. Произвежда качествено семе за копринени буби, а и семейството му отглежда в големи количества пашкули, като за база построява упоменатият по-горе склад. Бубарството в нашият регион става доходна професия. За броени години се засаждат много декари черничеви градини и производството на пашкули придобива промишлени размери. Италианска копринена режия построява сградата на Антрепозита за първоначална обработка на пашкулите. Впоследствие се развива копринарството /свилоточене/ и коприненото тъкачество в града ни. В това отношение не малка е заслугата на Янаки Гочев.
След преврата на 09.09.1944 г., Дибич минава в графата фашист. Още повече, че рано починалият му син д-р Иван Янакиев е завършил образованието си в Германия. Големият бубарник е национализиран и превърнат в тютюнев склад. Янаки Гочев доживя до 80 години, но след неговата кончина, тормозът над семейството му не престана. За строителството на читалище „Дружба”, тогавашните управници правиха-струваха и затвориха улицата пред дома му, където живееше дъщеря му Надежда, завършила Харманлийската педагогическа гимназия. Това не им стигна, но и отчуждиха къщата, та прогониха фамилията от града ни. От далечни родственици научаваме, че негови внуци и правнуци сега живеят във Враца.
След 10 ноември 1989 год.наследниците му си реституираха собствеността. А за революционната си дейност Янаки Гочев все пак е намерил място в музея на „Петрова нива”. Неговото име се споменава и в редица издания на ВМРО в наши дни. Кога по-рано, кога по-късно, но истината излиза на бял свят, не може да се потули.
