Информационен портал на Харманли и региона

Кръстю Латинов

"Трябва да бяше в 37 година /1937г./, га бяхме шилигари с Христозов Герги..." - начена спомените здравият като скала, 92-годишен рогозиновец дядо Кръстю Латинов.... Двамата младоци всяка вечер пояли шилетата около 10-11 ч. на гичита в м. „Голата вода”. Пояли на това място добитъка не само те, но и други чобани и воловари. И на всички пътят им минавал покрай лозето на Господин Бобев-Бобето. Още с прошарването на салкъмите, Бобето залягал вечер в колибата и го пазел от вагабонти. Същата година, в началото на септември, стопанинът отново заел позиция и осъмвал там увит в клашника си.

Една септемврийска вечер, както обикновено, шилигарите подкарали сюрията към гичита. Досами Марица се разминали с по-възрастните си колеги Димитър и Владо. Пътьом разменили някоя приказка, та разбрали, че преди тях с воловете минали в „Селската ада”, Латинов Георги, чичо на дядо Кръстю и зет му Колю Митаков. А адата по това време била забранен участък!

"Таман напоихме хайванчетата и от към лозето на Бобето, се чу страшен гръм. Гаче и земята се затресе. Подплашените шилета се юрнаха, де където очите им видят, а от към лозето Бобето деряши глас, като на умирачка. Ха бре, де бре, събрахме стоката и право фанахме пътя към село" - реди приказката си дядо Кръстю.

По това време Рогозиново е център на община и му са подопечни селата Шишманово, Българин, Доситеево и Коларово. Кмет на селската община е запасния капитан Динков от Стара Загора, ветеран от Дойранската битка, ранен в крака, та понакуцвал. Като фронтовак видял две и двеста, той не си поплювал много-много и респекта от него бил голям. Нямало кой да му скърши думата.

Като се осиферил след взрива, Бобето търчешката алармирал кмета. Без телефон, кмета на часа задействал Недялко Балабана, по това време общински разсилен и той качен на магарето си, завтасал сабахкърши в участъка, в града. По обратния път се върнал придружен от конен стражар.

Към 8 часа сутринта, Балабана потропал по вратите на четиримата чобани, видени вечерта от стопанина на лозето. Един след друг те запристигали в кметството и веднага били окошарени поотделно в различни стаи.

Разпитите продължили до среднощ. На площада през деня било като по панаир време. Народът идвал и си отивал, слухове всякакви се пускали. Домашните на арестуваните им носели за ядене, но едва след полунощ им разрешили да дадат храната и водата на арестантите, тримирили през целия ден.

От проведените разпити нямало резултат. Никой не се признавал за виновен. На другата сутрин, четиримата били подкарани към града.

"И да ти кажа, т'ва да ти духа стражарски кон във врата, не го пожелавам на ник'га. Се едно, че ни си чвяк! Кога ходом, кога търсом, той на коня, ний пред него, не дай боже да та застигне. Колко пъти на опали с широкото на калъчката не помня, ама боя почна, га излянахме от село..." - спомня си старецът.

В участъка ги окаушили пак поотделно. Там вече заиграли и сопи. Биели де къде сварят. Домашните им носели храна, ама на арестантите давали „на час по лъжичка”.

"Т'ва, дали бяши денем или нощем, мира нямахме! Бой и разпити, разпити и бой, та кратиш нямаше. Ама аман-заман, ама сакън, ама кабаят нямам, ма няма да знам... Никой братя не та чува и помощ от нийде. Два деня с Герги издържахме и грях не грях, на третия казахме, че Димитър и Владо трябва да са фърлили бомбата." - отрони с въздишка дядо Кръстю.

Двамата с Георги ги освобождават от ареста и се прибират на село. Димитър и Владо остават в кауша и следствието продължава. На петият месец Димитър е освободен, но Владо стига до съд. На насроченото в Хасковския съд дело, свидетелите Господин Бобев, Васил и Кольо Налбантови оттеглят обвинението и Владо го освобождават.

"Дойде си Владо на село, ама не е същия. От боя, от тормоза беше загрехтял, та чвяк не мясаше. Тръгна пак с 'фците, ама не го бива. И да един ден го намериха прикакулен на брега на Марица. Така си отиде де, за права бога. Пък тя рап'тата била бам башка. Га отивали към „Селската ада”, чичо ми и зет му видели в тъмното двамина да са крият в чилиите. Ония, га усетили, че са видяни, им рекли да си траят, щото и тяхната рап'та не е чиста, демек отивали в забранения участък. Та зат'ва си и траели, и не казвали. Години след 9-ти, чобаните Иван Димитров и Желязко Желев си признаха, че те фърлили бомбата, щото като минавали с 'фците покрай лозето на Бобата, оня ги хукал /псувал/ на майка, та решили да го плашат. Бомбата трябва нашенци да са я донесли, га паднал Одрин, щото тагава млого рогозиновци с колята са били обоз и бол оръжие в ония години имаше в село." - приключи държеливият старец.

Февруари, 2012