Информационен портал на Харманли и региона

Бай Желязко Димов е един от последните “мохикани” от така наречения “черен полк”. Това е 30-ти Шейновски на Негово Величество пехотен полк в някогашния Сеймен /сега Симеоновград/. Името си полкът носи най-вече от изключително големия процент жертви, дадени по време на участието му във Втората световна война. Друго, което ги отличава от останалите участници във войната, е че той, заедно с 23-ти Шипченски и 12-ти Балкански пехотни полкове, на 28 март 1945 г. започват атака без артилерийска подготовка, но под звуците на “Шуми Марица”, свирен от сборен оркестър, непосредствено стоящ зад атакуващите.

Това е единствената по рода си атака през цялата война на всички фронтове, в която участва тогавашният минометчик редник Желязко Димов Апостолов.

- В началото на 1945 г. полкът бе настанен в околностите на село Думболиевци, Западна Хърватия. За квартири използвахме пръснатите в тамошните лозя къщички - разказва бай Желязко. - Изкарахме около седмица, докато една нощ се чу страховит гърмеж. Всички наскачахме и когато излязохме навън, видяхме как от небето падат парчета от взривената голяма къща, намираща се на 200 метра от нас. Оказа се, че германците са поставили там мина с мощен заряд и часовников механизъм със закъснител. На мястото на вилата зееше дупка с диаметър 10 метра и дълбочина не по-малко от 3-4 метра. От двайсетте войника, които живееха там, не остана жив нито един. В радиус от 300 метра намерихме по някое парче от тях, но кое на кого беше – това само Господ го знаеше, спомня си о.з. редникът.

Още на сутринта дошъл Чочоолу и държал на войниците реч по време на развода. След него командирът на полка полк. Попов също се опитал да говори, но му прилошало и го изнесли. После Чочоолу дал заповед и тръгнали в походна колона към селата Тополе, Нади нярд и през Печ и Истванди пристигнали до Даран, Източна Унгария. След няколко дни командирът на дивизията полк. Борис Харизанов издал заповед полкът да се разположи на позиция за отбрана на северния бряг на река Дунав, до село Хересне. По тази линия шейновци се окопали заедно с другите полкове от дивизията. От време на време се стреляли с немците и така протекло времето до 28 март. Вечерта ротните подофицери и фелдфебели раздали по три пълни боекомплекта на всички.

- Помня, че за минохвъргачката дадоха 60 мини. Вечерята беше свинско с кисело зеле и всички ядоха на корем, като за последно. Пък и винце ни се намираше, щото нямаше унгарска къща без 2-3 тона вино в мазето - връща се в спомените си Желязко Димов. - На другия ден комшиите отляво и отдясно заблъскали рано-рано с оръдията, а сейменци само гледали и се ослушвали през окопите какво правят отсреща германците. А там като че ли всичко било спокойно. На обяд бакарите донесли обяда и казали, че близо 100 музиканти били събрани до село Хересне, което се намирало на 2 км зад линията на фронта.

Около 4 часа следобяд музикантите с каски на главите и с увити в чували тръби и тъпани дошли току до минохвъргачната рота, която била на около 500 метра от първата линия. След един час лично командирът на полка полк. Попов с адютанта, препасани с парабели и с каски на главите, дошли и тогава войниците разбрали, че ще става нещо.

- Малко преди смрачаване последва заповед без да гърмим, целият фронт да се вдигне като един за атака, продължава “старата кримка”. Сигурно е било около 18 часа, когато се даде заповедта и всичко живо тръгна напред. След нас музикантите. Бяхме изминали не повече от 150 метра, когато отсреща ни усетиха и наченаха да гърмят. Тогава тъпаните удариха зад нас и се чу тръбите да свирят “Шуми Марица”, а по целия фронт гръмна “Ура!” и “Вашта мама!”. Ние, минохвъргачите, ударихме в дълбочина с по 10-15 мини и прибягвахме, да сме по-близо до пехотата. А през това време музиките свиреха само “Шуми Марица”. Косите ни се изправяха. На, и сега като си помисля, пак е същото, кръсти се бай Желязко. В такива моменти човек забравял, че може да го утрепят.

При тази атака и музикантите дали жертви, защото една голяма мина се пръснала до тях и най-малко 5-6 души останали на място. Независимо от това, останалите продължавали да надуват тръбите. Когато шейновци превзели позициите, там намерили утрепани най-вече “власовци” и усташи, почти нямало убити немци. По-късно разбрали, че тях ги пратили по обяд на съседните участъци. Този ден пленници не се взели, всичко минало под нож.

На 30 март победите се отпразнуват с тържествени салюти. В заповедта за това Върховният главнокомандващ на Съветската армия Йосиф Сталин споменава и за успеха на 8-ма Тунджанска дивизия, в чийто състав е 30-ти Шейновски полк. За 6 дни те изминават 70 километра, освобождавайки територия от 430 кв.км с 37 населени места. Пленени са 2461 офицери, подофицери и войници. Наградени от дивизията са 786 бойци и командири, между които и Желязко Димов.

Април, 2005 г.