|
Село Българин е разположено на 7,5 км източно от Харманли, в началото на пътя за Тополовград, в първите гънки на Сакар планина. Със старо име Сюлеменчево, то е в пределите на България от 1885 г. след Съединението, а с указ 462 от 21 декември, 1906 г. е преименувано на Българин.
Не е известно достоверно кога е основано селището. Според преданията по-ранни махали е имало в няколко местности — Юрените, Мандрата ?, Юртищата, от които постепенно се е формирало събраното днес село. Според други тук е имало чифлик на някой си Сюлейман бей, от където е дошло и старото име на селото.
Ако вярваме на научните данни, в землището на селото живот е имало още от праисторията. Трудно би могло дори само да се изброят местностите и обектите, които свидетелства за живот от различните опхи. Праисторически селища –от неолита и бронзовата епоха, има в м. Дущубака, източно от селото до изворите на Дущубашка река, както и на другия бряг. Северно от Малката звезда също има следи от праисторическо селище. Друго селище от бронзовата и ранножелязната епохи има западно от селото, в м. Дундаря, както и в м. Дановия ямач.
Селище от тракийската епоха е имало в м. Чакъла (където е намерен надпис на старогръцки език върху мраморна колона, днес запазена у К. Павлов), до дерето Алтън тарла, на север от Дядо Русевия чаир и източно от Малката звезда, където има и две могили. Тракийско светилище има в м. Елекча, от където произхожда мраморен релеф с пантера. Много интересен тракийски некропол от римската епоха е имало в м. Камилата, където едва личат каменни кръгове. Североизточно пък от селото, в м Каръшлъка е имало постройки от късната античност, където са намирани различни предмети от ІІІ-VІ в.
В м. Корията, към Текилика, е минавал стар калдъръмен път с широчина около 4 м, който вероятно е свързвал римското селище в м. Каръшлъка с главния римски път, минаващ наблизо през землището на с. Овчарово. Близо до него, в м. Киревата кория е имало долмен, а в. Хайвата вер. е имало светилище. Вероятно от вила от римската епоха произхождат намерени в м. Червените ропи през 1963 г. колективна находка от земеделски сечива, в м. Кюрпе кория била разкопана могила с детско погребение.
Активен живот е имало и през средновековието — селища е имало източно от селото, в м. Юреня, в м. Домус гьол, а в м. Гробята е имало късноредновековно селище. Средновековно селище е имало и в м. Шаханов бряг (Саръяр).
Първоначално в селото живеели и българи и турци, като последните са имали джамия, която не е запазена. Първото училище по спомени било отворено между 1850-1860 г., без да е имало специална постройка. Църквата „Св. Богородица” била започната да се строи на 23 април, 1874 г. и била завършена през 1875 г., като разрешение за строежа било получено от Одринския паша на два пъти, и била осветена на 18 март, 1877 г. През годините след Освобождението царквата развива активна просветителска и религиозна дейност, но днес, въпреки че е сравнително запазена, в нея не се служи, а иконите са прибрани на съхранение в Доситеево.
Селото провеждало събора си на 21 септември, но празничните хора се организирали на Хорището, край църквата. Най-често след такива празници ергените изпращали „момари” да поискат избраната мома, традиция, спазвана и днес. Друго място за събиране била Шишмановата чешма, по пътя за с. Шишманово, където се излизали на Св. Св. Кирил и Методий, а по-късно край паметника, построен от военното поделение край селото.
В селото има малък парк, макар че не е поддържан и бивша обществена баня, с добре запазена сграда. В селото училището работи, като в него се събират учениците от околните селища, които се придвижват със специални училищни автобуси. Читалището е реституирано, но библиотеката е съхранена в кметството и може да се ползва. В североизточната част на селото има един стар хамбар, който е обявен за паметник на културата от местно значение, но който изисква сериозни ремонтни работи.
Разположено на централен път, селото е добре благоустроена, има добри комуникации и може да предложи условия за селски, еко и културен туризъм.
Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|