|
Село Надежден се намира на 8 км южно от Харманли, в полите на Източните Родопи. Със старо име Хаджи Хюсеин махле (Хюсеин махле) селото е в България от 1885 г., но е било известно с двете си имена още преди Освобождението от турско робство. Преименувано е през 1906 г. с указ 462 от 21 декември на Надежден.
В землището на селото не са правени проучвания на историческото му минало. Въпреки това се знае, че през тракийската епоха тук е имало селище, за което свидетелства открит през 1928 г. в Малката махала надгробен паметник от римската епоха, върху който има изобразен релеф на Херакъл и две кучета.
По предание се е състояло от седем махали, всички с турски имена, пръснати недалеч една от друга – Хаджи Мустафа махле, Орша махала, Хаджи Салих махле, Колляр махле, Хаджи Хюсеин махле, Дремала махлеси, Мехмед ефенди махлеси, къщите били от плет, измазан с кал, и покрити с ръжена слама. Между Надежден и Бисер се намирал манастир, от който през 70-те години още личали останки, а пътят се наричал Папаз път. Миналото на селото се свързва с някакво селце, разположено югоизточно от Герганината чешма, в м. Юртлука, но никой точно не знае къде е. Според други сведения селото се наричало още Яруците, а други го наричали Махалата.
Около 1883 г., когато тук се заселват доста родове – Дельо Кавлъка, Дельо Дулев, Димитър Милев братята Делеви и Добреви, Господин Бонев, братя Теневи, Янко Попов, Дульо Василев, Илчо Вачков и мн.др. Тези първи заселници се наричали джапуни, после се преселили към хасковските села, но след 1885 г. надошли още хора, и махалата станала село. Към 1903 година в Ефендиевата махала се поселили хора от Лешниково и Черна могила – Стоян Петков, Теньо Чапкънов, Карамфил Манолов; първите заселници от Рогозиново заварили селото потънало в трева и храсталаци, но с много чешми и 56 кладенеца, които и сега стоят като спомен от онова време.
Традиционното общество по онова време е спазвало всички празници и обряди – Коледни, Великденски, Богородични и Петровденски пости, забраната в сряда и петък да се яде месо. Наред с почитането на всички светци по църковния календар хората вярвали и в таласъми, колуконджори, змеюве, вили и самовили. Децата тръпнели от разказите на бабите за змея с деветте глави, за това как самовилите се появявали край Сивото кладенче, опивали овчарите с песните си и играели с тях до разсъмване обчарово самодивско хоро.
Жените ходели с черни сукмани, поръбени с гайтан отдолу, на кръста насели келтенета, а на главите – плитници, закачени на тепелици. По ръцете носели големи гривни, пръстени, на шията – гердани и накити от синци.
На сватба се събирало цяло село, всеки носел голям колак, шише вино, ошав от круши, дренки или сини сливи. Най-важният на сватбата бил кумът, и за него музикантите свирели специални свирни, булката му стояла права, с преклонена глава от уважение. Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|