|
|
Славяново е разположено на 26,5 км югозападно от Харманли, в първите гънки на Източните Родопи. Селото е в български предели от 1885 г. със стари имена Корашлии и Княз Борисово. През 1906 г. е преименувано от Корашлии на Княз Борисово с указ 462 от 21 декември и на Славяново през 1946 г. с м.зап. 9159 от 5 януари.
По предание се смята, че селището се е местело на няколко пъти. Следи от живот има в юртищата и край Тилтюфската могила, където хората намират сгурия, парчета от съдове. Според данните на археолозите тук е имало праисторическо селище. Смята се, че първоначално е имало три махали – в местностите Бялата пръст, Асарлъка и Харманчето, където се намирали парчета от съдове, виждали се зидове от строежи. По кое време там се е живеело все още е неясно, поради липсата на проучвания. Поради вражди с турците част от хората се заселили в съседното Тънково, а друга се пръснали към Одринско, но по-късно се върнали и заселили близо до Далъклиевие геран под закрилата на местния бей. Според преданието единият от синовете на бя, Грош, получил западната част на бащините земи и от неговото име тръгнало и името на днешното Славяново, разположено на левия бряг на Голямата река, където днес е горната махала. Други българи се заселили наблизо, в м. Пеьовия геран, където и днес личат останки от селище, а другото име на местността е Срещната махала. Така турците живеели от едната страна, а българите – от другата на реката. Според фолклорните разкази последвали събитията, свързани с чумата, която покосила много от хората, а останалите се разбягали и изпокрили по горите и деретата. Когато се завърнали, българите започнали да се настаняват по къщите на умрелите турци, а по-късно към тях се присъединили и преселници от съседните села.
Районът се свързва с хайдутина от фолклора поп Мартин, който, обиден от Кърджалийския валия се присъединил към четата на Вълчан и Иван Златев. По-късно започнал да действа сам, като на него се приписва ограбването на турската хазна в района, което, заедно с убийството на валията довело до много страдания за християнското население.
След 1825 г. започнали усилията на селото да се сдобият с църква и училище. След много перипетии, караници и наказания от турците, след множество ходатайства и молби в Одрин и Цариград, след като се срещнали с наследници на Сиавюш паша, пратената делегация получила разрешение. Постепенно преодолявайки съпротивата на местните турци, със задружни усилия на хората, през 1848 г. църквата била напълно готова, и на първия ден преди Архангеловден майсторите слезли от покрива. По този случай църквата получила своя светец-закрилник – св. Архангел Михаил. ОЩе 4 години продължили довършителните работи и на Архангелов ден, 1852 г. църквата била „ингинясана”, осветена. За тази цел изпратили волска кола с два „лиси” бивола до Одрин, за да вземе владиката, митрополит Мелетий. Уморен, той наредил на българския свещеник Михаил да продължи службата, та българите разбирали за какво става дума. След това всички се черкували, имало обща трапеза, владиката взел половината от събраните подаръци и си заминал. Така Славяново се сдобило с църква, която крепяла духа им в тежките времена. Допълнително встрани от църквата била построена през 1892 г. камбанарията, а през 1935 г. църквата била ремонтирана на части. Днес родолюбивите жители на селото отново са се заели да подновят и ремонтират църквата, за да я запазят във времето.
Много от родените в Славяново са се пръснали по различни места на България и света. Но и днес се помнят родовете на Тилтювци, Копаковци, Кангалжиеви, Митошевци, Шепшалови, Сургучеви, Курназовци, Поппанайотовци, Тръндювци, Тодорчовци, Димчовци, Маразовци, които водят началото си вероятно още от основаването на селото. За Шишковци, Кьосеви и Карпачеви се знае, че са дошли от Долно Съдиево, други оот Долно черковище, от Одрин, Криво поле, Книжовник и от други места.
Днес селото е благоустроено, асфалтов път го свързва с Харманли и съседните селища.Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|
|
Последна промяна ( 03 юли 2007 )
|
|
|
Зов за помощ!
Евелина Пламенова Георгиева от Харманли, на 3 г. и 8 м., се нуждае от спешна операция в медицински център Ашау, Германия. Малката Евка има пълна луксация на тазобедрената става вляво, със силна дисплазия при изправен таз и наличие на силна некроза на главата на ставата. Лявото й краче е вече с 4 см по-късо от дясното. Нужна е спешна интервенция, тъй като детето расте и може да се стигне до там, че да не може да й се помогне. От бебе е по болници, момиченцето е и с неврологично заболяване.
Насрочена е дата за операцията – 27 август, 2007 г. Необходимата сума за нея, престоя в клиниката и следоперативното лечение е 9440 евро.
Моля, помогнете, за да не я боли повече! За да може да си играе като другите деца, да ходи на детска градина, после на училище...
Сметките за набиране на средства са:
Прокредит банк, клон Хасково
Лева – BG 40 PRCB
92301017994110
Евро – BG 81 PRCB
92301417994115
Тел. за връзка: 0373/6487, 0899 230560
|