|
Овчарово е разположено по западните склонове на Сакар планина, на 20 км от Харманли, с който го свързва удобен асфалтиран път. Селото е в българските предели от 1855 г. със старо име Куланлии, Коюнлии, преименувано на Овчарово през 1906 г. с указ 462 от 21 декември.
Според преданията, записани от Ив. Русев и Ив. Вълев, селото било създадено от група овчари от Бургаския край, които се установили тук със стадата си в м. Мандрата. Според други това били двама братя-близнаци, каракачани, които довели в началото на ХVІ в. две стада с 800 овце, и се установили в м. Цвяткови камъни. Местността Мандра се наричала така, защото овчарите построили там кошарите за овцете, и като нямали къде да предават млякото, си направили мандра за сирене и кашкавал. Голямата част от земите, в които се настанили овчарите, била собственост на турски бей, който живеел в Текето (с. Богомил). Постепено към овчарите се присъединили и други — родът Кюсевите дошъл от западната граница, дядо Вълевият род – от вътрешността на България. Има сведения, че през 40-те години на ХVІ в. от Котелско тук се установили втора група жители – рода на Янковванчовите, които се занимавали с котларство и бакърджийство. Те си построили колиби в м. Бинева поляна. Малко по-късно от Калофер идва и трета група, тази на дядо Въльовия род, които докарали едър добитък и се настанили откъм Чучул камък. Занимавали се с бъчварство и търговия с добитък. След тях идва друга група, тази на дядо Койновия род и се заселват близо да дядо Въльовия род. За последната по-известна група, тази на Кьосетата, се предполага, че е дошла от Пещера и се заселили в м. Харманчето. Това са основните родове, които създали и оформили облика на селото. Около средата на ХVІ в. настъпили сушави години, и селото решило да даде курбан, за да се спаси. Като благодарност към овцете, които ги спасили от суша или защото за курбан били дадени овце, селото било наречено, след дълъг спор и с благословията на бея от Текето, Коюнлии или Овчарово.
В селото имало само три турски семейства. Населението постепенно нараствало, но на три пъти се изселвали хора към Северна България, поради слабата земя и трудния поминък. Много често се налагало младите да се наемат на работа в съседните села, където и се женели. Така родове от Овчарово имат роднини в Шишманово, Коларово, Тянево, Свирково, Помощник и др. След въвеждането на тютюна като земеделска култура през 1915 г. заетостта се увеличава. В землището на селото има само две места с хубава земя – Саръмеше и Гергеня. Останалата територия била или затревени площи или гори от дъб и дрян. През селото е минавал и пътя на каракачанските стада, така че в основата на легендите очевидно има истина. Друго потвърждение и и наличието на фамилията Каракачанови в Овчарово.
Най-забележителният паметник в землището на Овчарово е менхирът, наречен „Чучул камък”, който се намира до пътя в южния край на селото. Камъкът е висока 2,20 трахитна колона с неправилна конусовидна форма, забита с дебелия си край в земята. Допреди 50-70 години около камъка се е провеждал събор на Димитровден (….). Пак тук са играели хора по време на постите от Заговезни до Великден. Менхирът е забележителен култов паметник от времето на траките, и е единственият запазен не само в България, но може би и в цяла Югоизточна Европа. Точното предназначение на менхира не е ясно, макар да се смята, че е свързан с култови обреди.
Между Овчарово и Тянево е минавал римски път, който допреди години е бил добре запазен на места. Тук има останки от римско селище, за което се предполага, че може да принадлежат на римската крайпътна станция наречена Пале.
Селище от късната античност (ІV-VІ в. от н.е.), както и друго селище, от края на бронзовата и ранножелязната епоха (прибл. ХІІ-VІ в.пр.н.е.), има в м. Орехчето, североизточно от селото, близо до Голямото дере, а на Текебаир, между Овчарово и Богомил, има следи от стара крепост и предримско селище.
Във времето до 1865 г. селото е имало църква, която е била край Голямата река. През 1865 г. започнало строителството на църква в самото село. Строели нощем, а през деня турците събаряли построеното. Селяните се изхитрили да кажат, че строят училище, и най-накрая, през 1867 г., църквата „Св. Димитър” била построена. Камбанария обаче била построена едва през 1926 г. В същата година започнали и строежа на училище до църквата, което било довършено през 1870 г., а през 1926 г. било построено ново основно училище. В по-ново време е построено ново, по-голямо училище, читалище, поща, реставрирана и обновена е старата църква и камбанарията, въпреки намаляващото население на селото. Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|