Климат и почви

Климат

Климатът на територията на общината е умереноконтинентален, което определя и разнообразието на растителните видове, някои от които са от вечнозелените съобщества (южно от Харманли). Климатът се характеризира с мека и топла зима и сравнително горещо лято, сравнително малка годишна температурна амплитуда, есенно-зимен максимум на валежите и летен минимум, липса на ежегодна устойчива снежна покривка. Средната надморска височина е 200 метра.

Почви

Почвите в общината са предимно канелено-горски. По поречието на река Марица и Харманлийска река се срещат алувиално-ливадни почви.

 Водни ресурси

Водните ресурси на община Харманли се формират главно за сметка на оттока на р. Марица и нейните притоци в този район - река Харманлийска и Бисерска река. Дължината на река Марица за цяла България е 321 км. Тя е с позитивно значение за общината и я пресича в посока северозапад-югоизток, като я разполовява на две почти равни части. Река Бисерска води началото си от община Маджарово. Дължината й е 46.2 км, а средногодишният й отток при устието е 0.41 м3/сек. Оттокът на трите реки е неравномерен и зависи от сезона. Приоритетно водите им се използват за напояване, но в определени периоди има значителни отклонения в минерализацията им (повишено количество на манган и нитрати).

Друг източник са подземните води, които се акумулират в речната тераса на р. Марица. Тяхното основно ползване е за нуждите на питейното и битовото водоснабдяване. Общото количество вода за питейни нужди, което се черпи главно чрез кладенци, е над 170 л/сек.

На територията на общината са изградени и се използват над 70 микроязовири и водоеми, като част от тях са включени в обхвата на напоителните системи "Сакар-Изворово", "Бисер" и "Иваново". От мрежата на микроязовирите по-големи са:

Голямата река и Кунжелева нива на територията на с. Овчарово

Кифапя и Голям Турлук на територията на с. Орешец

Кюмюрлука - гр. Харманли, който освен за напояване се използва за риболов и база за отдих

Община Харманли попада в област А2 на хидроложкото райониране на страната, характеризираща се като Горнотракийски район, с по-силно влияние върху оттока на реките. Средногодишното количество на валежите е между 550-600 мм (при средно за страната 650 мм).

Флора и фауна 

Естествената растителност е представена от следните дървесни видове:  бяла върба, бяла топола, източен чинар. От листопадните гори (до 600 м н.в.) се срещат  космат дъб, цер, благун, мъждрян, келяв габър, маклен. От храстите са разпространени  драка, смрика, аморфа, къпини.

От създадените по изкуствен начин култури най-разпространени са черен и бял бор, акация, орех, бадем, по-рядко кедър, дъб, шестил, явор, бреза, кестен, цариградска леска, череша, ясен и др.

На територията на община Харманли се намират защитени животински видове - сирийско-балканска чесновница (жаба), змия-гущер, черен щъркел, белоопашат мишелов, бухал, египетски лешояд, късопръст ястреб, голям ястреб, малък ястреб, както и херпетологичните видове турска боа, пъстър смок, тънък стрелец.

Горски фонд

Горските територии включват площта на държавния и общинския горски фонд и заемат 125 808 дка, или около 28% от територията на общината.

Горите на горското стопанство представляват по-големи и по-малки комплекси, разпръснати сред обработваемите земи в равнинно-хълмистата част на стопанството, по поречието на р. Марица и по склоновете на част от Източните Родопи.

Общата площ на Държавно лесничейство - Харманли, е 40481.6 ха, в това число 1106.4 ха горски пасища.

 Разпределение на площта по вид на горите и по вид на земите:

 От незалесената дървопроизводителна площ 521.6 ха заемат невъзобновени сечища и пожарища, а 2080.8 ха са голини с малка площ, пръснати из насажденията.

От недървопроизводителната площ най-голям дял имат поляните - 1295.7 ха, нелесопригодните площи - 774.2 ха, нелесопригодните голини - 537.3 ха, и скалите - 222.0 ха.

Разпределение на общата площ на Горското стопанство по групи гори по предназначение

Насажденията за реконструкция със стопанско предназначение заемат площ 8339.9 ха, а тези със специално предназначение - 1084.8 ха.

При избора на дървесни видове за залесяване са взети предвид условията на месторастене, екологичните изисквания на отделните дървесни видове и стопанската цел и изгода.

От страничните ползвания на гората най-важно място заема пашата на добитък в горите. Общо в стопанството е разрешена паша за едър и дребен добитък на площ 25 155.1 ха. Разрешената площ за паша ще обезпечи част от нуждите от паша.

Общият размер на ползването на дървесина през десетилетието от всички видове сечи е 576 630 куб. м (без клони).

Общият размер на ползването на дървесина с клони е 628 140 куб. м. От него строителната дървесина е 153 810 куб. м (25%), дървата за огрев - 303 045 куб. м (48%), и използваемата вършина - 25 605 куб. м (4%). Отпадът при сечта ще бъде около 145 670 куб. м (23%), като високият процент се обуславя от големия дял на отгледните и санитарните сечи.

Общо за ДЛ - Харманли, ползването се обуславя изключително от санитарни сечи, като 90% от тях са в иглолистни култури, засегнати от горски пожари през 1999, 2000 и 2001 година.