Реклама


Реклама

Потребителски Вход





Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!
Наши приятели

Казанлък Инфо
Guide-Bulgaria.com
Огоста.com
Бургас
Стара Загора
Бургас Футбол
Гълъбово.net
Рамки за картини

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!  

За най-добър изглед на нашият сайт препоръчваме използването на:Foxkeh banners for Firefox 2


Село Орешец

Карта  на землището на село Орешец
Карта на землището
Орешец се намира на 28 км  южно от град Харманли. Разположено е в полите на северните склонове на рида Гората в Източните Родопи. Селото е в България от 1885 г. със старо име Козлуджа. Преименувано е с указ 462 от 12 декември, 1906 г.
Най-ранните сведения се намират в турски документи, които свидетелстват, че през 1688 г. селото вече е съществувало. Не е установено точно къде е възникнало селището. Според данни на европейски пътешественици през 1788 г. в района на Едирне върлувала чума, подобна на тази от 1813-1815 г. и през 1834 г. Според устните сведения на Щерю Я. Мавродиев от 1909 г., когато бил на 85 г., неговият род избягал от чумата в планината, подобно на много други. След като болестта утихнала, част от избягалите се завърнали в Козлуджа – Арабаджиевите, Маджаровите, Янакиевите, Стамовите, Василаковите и др. Дошли и от други селища – Гагалията, чобан Алекси, Димо Ферелията и Ангели дошъл от Ефрем, чобан Тодор, Лабо Колев и Шоп Колю дошли от Сусам, Мишо Николов дошъл от Любеново, Митко Гегов – от Славяново и др. – общо 19 семейства, които дали началото на селото.

Кметството на село Орешец
Кметството
Смята се, че и перди и след Освобождението Орешец било населно главно с гръцко по произход население, подобно на съседното село Сусам – и в двете села се говори гръцки език, силно примесен с български и турски думи, пеели се гръцки песни. Постепенно, под  влияние на съседните селища, както и на училището и читалището българските песни започнали да преобладават. Много от имената на местности също имат гръцки произход – напр. Маврох (Черната пръсто), Аи Андон (Св. Андон), Аи Марина (Св. Марина), Аи Танас (Св. АТанас), Аи Константин и Елена (Св. Св. Константин и Елена). Заселването на български преселници от лизки идалечни места, смесените бракове и общия живот постепенно изтрили разликите между жителите на Орешец  и съседните български селища.

В землището на селището са открити следи от живот още от времето на старите траки. Местните жители смятат като една от големите забележителности около селото си района на м. Глухите камъни, която сега се намира в землището на с. Малко градище. Глухите камъни е уникален тракийски култов комплекс, в който могат да се видят издълбани в скалите ниши, гробници, стълби и знаци по скалите. В м. Св. Андон (Аи Андон), в югозападния край на селото има според археолозите комплекс от тракийски сгради от римската
Паметна плоча на загиналите в Балканската война
Паметник
епоха, от където е изваден жертвеник с релеф на Херакъл. Около селото има няколко тракийски могили, които свидетелстват за активен живот тук – в м. Шопливата могила и Чобаналексовата могила. На много места са установени следи от градежи, за които се смята, че са останки от стари параклиси – м. Св. Илилия (Айля), м. Св. Неделя (Ай Керяки), край реката е старата черква Паликлиш; стари черкви е имало и на други места – в м. Ай Константин ки Елена, на мястото на сегашната църква, на площада (Св. Атанас – Ай Танас), между къщите на Хр. Михов и П. Бегов, в м. Аклиша. Знае се, че през м- Верето е минавал калдъръмен път, който идвал от Одрин, Чермен, Мезек, Малко градище и отивал към Смирненци (при мелницата на Д. Узунов), Славяново, Узунджово и Пловдив. По-късно този път бил изоставен заради по-удобния път от Одрин през Свиленград, Любимец, Харманли към Пловдив.

Подници
Традиции
През 1870 г. била построена църквата „Св. Св. Константин и Елена”, на мястото на по-стара черква. Към нея имало пристройка, в която било открито училище, където се преподавало на гръцки език, а по-късно децата се преместили до църквата „Св. Атанас”. До към 1890 г. обучението се провеждало на гръцки, а след това било открито българско училище, в което до обяд се учело на български, а след обяд – на гръцки. През 1892 г. било построено старото училище, което изгоряло през 1956 г. От дейността на училището е запазена документация още от 1894-1895 г.

Основна роля в културния живот на Орешец винаги е играело читалището, което било основано през 1914 г. от гимназиални ученици. През 1927 г. било основано народното читалище „Просвета”, в което се развивала интересна и активна просветна и културна дейност – давали се театрални представления, организирали се събрания, слушало се радио. Първата сграда на читалището била построена през 1946 г. и разполагала с 200 места, сцена, библиотека и кино. Днес читалището продължава да е притегателен културен център, особено за художествената самодейност, чиято рожба е съставът на „Орешенските баби” – прекрасен колектив за автентичен фолклор, който съхранява и представя богатия фолклор и народни обичаи на Орешец.

Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм 

 
Disigned by Hristo Genev © 2012 Информационният портал на град Харманли
Тази страница се генерира за: 0,151251 секунди