 Карта на землището
Старото име на селото било Салихлери. Според разпространеното предание името е свързано с кожените колани (салахлък), които носели жителите на Тортилската махала. В този пояс те поставяли неща от първа необходимост — ножове, пищови и др., които им били необходими при самоотбрана или за лов. Жените пък носели салтарми — горна дреха с дълги ръкави и сърмен колан, изработен от плетена сърма и синци.
Състои се от три махали — Тортилска, Узун и Читак. Според спомените на хората селото се е създало от събирането на пръснатите по баирите махалички — тези от м. Девала, Янджекьой, Кара Или (от където бил родом дядо Драго, родоначалника на Драголовци, роден през 1750 г.) и др. Те избрали да се заселят едно малко дефиле, гъсто обрасло с диви лозя и дъбови гори. От тези гори са останали Дряновата кория, източно, и Жеравата кория, западно от селото. Тортилската махала била най-голямата. След идването на турците те се заселват близо до нея и образували Читак махала, на север от която се намира турското гробище (на съвр. карти обозначено като Читашкото гробе). На север от Тортилската махала, в м. Гяур дере, имало малко българско селце. Според преданието, когато през зимата българите от това селце колели прасетата, вятърът носел миризмата към турците, затова онбашията Селифлер наредил те да се преместят от Гяур дере и да се заселят югозападно от Тортилската махала.
 Кметството
В Браница след Освобождението най-напред построяват училище — през 1882 г., а през 1887 г. построяват църквата „Св. Троица” на място, част от което е дарено от дядо Драго. Повече от пет години продължава строителството й от камък. Художествената украса е изработена в Тополовград от гърци, живеещи там, но част от иконите са зографисани от италиански художници-зографи, работещи по това време в България. От двете страни на олтара има по една мраморна колона, наричани „свещенки”, по които налепвали свещи. Камбаната била отлята в Пловдив и поставена през 1929 г.
 Бабите на Браница
Землището на селото е изпъстрено със старини, свидетелстващи за богатото му минало. Заслужава да се отбележи, че югозападно от селото, е имало 26 долмена, от които вече нама следи. Днес е запазен един долмен, Дядо Коджабашевата могила, на около 500 м южно от селото, в м. Чефитка.
На около 3 км югозападно от селото, има запазен каменен кръг с диаметър около 15, очертан с големи камъни. В миналото в него имало забит камък с височина колкото човешки бой. В м. Белите камъни над стопанския двор бил изваден голям питос, наоколо има парчета от средновековни съдове.
 Калъпене на тютюн Най-интересната и важна находка е пак от тази местност, до Тюлменовата могила. Тук е имало селище от бронзовата и ранножелязната епоха (ІІ-І хил.пр.н.е.), от което произхожда калъп за изливане на сърпове от бронз. Тя свидетелства за едно развитие както на земеделието по тези земи, така и за производството на метални изделия.
Днес в село Браница живеят около 185 жители. Селото е свързано с общинския център с асфалтиран път, има добре уреден магазин, а хората се занимават с производство на тютюн, земеделие и скотовъдство. Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|
