 Карта
По предание селото се е намирало най-напред в м. Юртлука. През турско време обаче жителите нападнали хазната, която се идвала от Нова Загора, и избили охраната. За да не се разбере какво са направили, закопават убитите под натрупаната оборска тор. Турците обаче разпитали едно овчарче, и то им разказало къде видял струпани хора. Турците запалили селото и жителите му избягали. Заселили се до големия път (Одринския път), който минавал наблизо но така, че да не ги открият. Този път обаче ги издала без да иска една мома, която предяла в двора и пеела.
Отново подгонени, хората се заселили в гората, на сегашното място, където имало чиста вода за пиене. Направили си къщи, като в гъстата гора изсичали дърветата колкото за една къща. Отстрани на празното място преплитали останалите дървета с тънки пръти така, че да се получи стена. Днес хората обясняват името на селото със заселването на това място на някой си дядо Дрипчо, а по-старото име на селото било Демир ханлъ. Занимавали се главно със скотовъдство и по-малко със земеделие. Към 1878 г. Дрипчево наброявало около 200 къщи, но по волята на Великите сили останало в пределите на турската държава до присъединяването на тези земи към България през 1912 г.
Както се знае, преданията са живата памет на хората, които пазят спомени от отминали векове. А в Дрипчево, както и в цялата Сакар планина, има какво да се разбере за тези стари времена. В землището на селото е имало живот още от времето на старите траки.
 Кметството  Църквата
Днешните жители на Дрипчево са наследници на много от големите родове — Зотеви, Шаредови, Топузови, Балабанови, Чукарски и др. Най-богат бил Стоил чорбаджи, който притежавал около 500 овце и 50 кози, известни овчари били и Десповци, братята Георги и Вангел Зотеви, Костадин Иванов Гинев и др. Овчарството дало живот на легенди за прочути местни хайдути като Петко войвода, Кьор Стою Балъбунарски и т.н. И ако в миналото селото било толкова голямо, че ергените си взимали моми само от селото, то днес наследници на тези родове са пръснати по много места в България — ще ги срещнете в шуменските села Николакозлево и Пет могил, в с. Везенково и с. Бероново, Котелско. И днес във Везенково могат да се срещнат дрипчевски родове — Каракушите, Чукаревци, Чолаковци, Скерлевци и др., преселили се на север след Съединението на България при1885 и особено след 1889 г.
 Общ Изглед
В селото кипял живот. Заедно с жителите на съседните села Черепово и Изворово дрипчевци се събирали на 19 май в м. Мая баир, където правели курбан. Според легендата всяка година на този ден на мястото идвал елен, който бил принасян в жертва. Тази традиция продължава до 1946 г.
Друг курбан се правел на Богородица (28…) в м. Зотевите оксени (оксен=ясен), а на Гергьов ден курбан се правело на черковната поляна край самата църква. От 1999 г. курбан се прави на 19-21 август, като спомен за спасяването на селото от големия пожар, обхванал Сакар планина.
|
|
