Информационен портал на Харманли и региона

Разразилата се в началото на 30-те години на миналия век световна икономическа криза, за някои страни се явява като ново Преселение на народите. Икономически слаба, България и българите не остават само наблюдатели. Много нашенци в тия години поемат пътя към обетованата земя Америка, въпреки че тя е страната, откъдето тръгва кризата. Още повече, че въпреки всичко, държавната й политика и тогава, и до ден-днешен ежегодно определя квота за нови гурбетчии.

Най-много кандидати за бързо забогатяване по традиция дават Северозападна България и Пиринска Македония. Цели райони се обезлюдяват откъм мъжко население.

Не остава чужд на това явление и нашият край, въпреки че процентът на кандидатите е сравнително малък. Сравнение не може да става със сегашното състояние на нещата, още повече, че днешните ни гурбетчии са повече жени...

В началото на лятото на 1930 година, в тогавашните вестници се появява съобщение, че в Бургаското пристанище е акостирал американски пътнически кораб, с който безплатно ще бъдат извозени до Америка български икономически емигранти. На съобщението попада 18-годишният черномогилец Георги Янчев. Прочел го той, грабнал вестника и право при братовчед си, Янчо Чиликов: “Брат’чет, няма ко да си губим времето тука. Да хващаме пътя за Бургас, докато все още има празни места, щото останем ли, по-скоро ивановска биволица ще засвири хава на кранле, отколкото ние да видим черен гологан в джоба си”. След такива “сериозни аргументи” братчедът Янчо нямало как да не се съгласи. Третият кандидат бил завербуван в лицето на Сево Колев, бъдещият баща на поета Кольо Севов.

Около седмица в пълна тайна протекла подготовката на тримата. Десетина агнешки кожи, стотина яйца и няколко фитарока истимарската били осребрени при белогвардееца-муртаджия Михаил Маковецки. Проплакали няколко баби на кмета бай Сево, баща на Георги, но “фирата” била отдадена на лисича напаст. По това време освен селски кмет, бай Сево бил и областен съветник в тогавашния Старозагорски областен съвет.

За тая цел хранел единствения в селото ездитен жребец. С него ходел до Околийското управление в Харманли и на заседанията в Стара Загора. Тройката най ги било страх от него, затова чакали деня на тръгването му за областния град, та да поемат през Кавакли /Тополовград/ и Елхово за Бургас.

За да стигне навреме на заседанията, бай Сево тръгвал по познатия път обикновено вечер и рано сутринта пристигал в Стара Загора. Така че когато хванал пътя, тройката това и чакала. Приготвените торби с хляб и сирене в ранните часове били преметнати на гърба. По за чифт резервни свински цървули и шаечни лебадета също се намерило място. С кратунки на кръста и ножове в навоите, тройката поела към морето. Янчо Чиликов и Сево Колев се оправили с домашните си, прошка си взели, но стрина Иванка, майката на Георги Янчев, писнала: “Аман-заман, сине, къде си тръгнал, баща ти нищо не знае”, припявала жената, ама кой да я чуе.

С ударно темпо, като ударила кестерме през Бисер и Марица, вечерта тройката броила звездите до Юрушките камъни в центъра на Сакара. Да напомним, че тогава нямало и помен от шосе, а само черен път. Строителството на шосето започва 5-6 години по-късно. На следващата сутрин юнаците вече гонели тогавашно Кавакли. За икономия щрапали боси по мекия път.

Върналият се след два дена бай Сево сварил половинката си с надути от плач очи.

След отчета и “Тяхната мама”, селският кмет сложил на коня двойна порция зоб и легнал да почине. Няколко часа по-късно кон и ездач вдигали пушилка към Кавакли. Още в Бисер познати му казали, че видели преди 3 дена натоварените с торби момчета на път през съзлъците закъм Доситеево. В Доситеево поп Иван го уверил, че тройката ударила през “Николаювите камъни” за Черепово. Железарят Кадънката от Черепово ги видял по пладне в жегата да пият вода от гераня на Попови, досами шосето. В Тополовград пили боза в бозаджийницата на албанеца Саид и от там гонили пътя за Елхово. Вечерта утрепаният от ходене кон и ездач преспали в Княжево. На сутринта препуснали и не минали два часа, току пред града кандидат-гастарбайтерите били сгащени.

“Язека на тебе разчитам, ти в Америка ще ми бягаш”, с изплющяването на камшика изрекъл бай Сево. Като опитали кметската “любов” и другите двама, гурбетчиите направили кръгом и поели обратния път. Кметският кон два дена им духал във врата. Плановете, дето с толкова мерак ги крояли, пропаднали като на фалирал халваджия тефтерът.

Две седмици тримата не се показали пред хората къде от срам, къде от болки. Табаните ката вечер ги мажели с пача мас, щото им били станали като Гергьовденски самуни. Едва на Петровденското хоро, привечер, им дошъл куражът, та потропали и те като хората.

Март, 2006 г.