Givotyt ni podnasq iznenadi
navegdame glava
kato pred silna burq
slomeni li sme, pobedi li ni sydbata ve4e
ili protegna ni ryka otnovo
za da popadnem v kalta sys dvoina sila
naro4no li go pravi tq tova
ili ni iska vyv kalta?
Nau4ihme li si uroka ve4e,
6te sprat li da se podigrava s nas
ili 6te padame i stavame otnovo
do kraq na sveta.



Izvinqvam se za latinicata, no mi se bygna kirilicata i ne uspqh da si q ka4a pak

ДОВИЖДАНЕ - Недялко Йорданов



Довиждане. Това е впрочем краят -
невъзмутим, необичайно лек.
Аз ще те виждам и това го зная -
един човек пак среща друг човек.

Довиждане. Ще потъмнее всичко.
Морето ще зашепне с тъжен глас.
Ще излетят на две страни две птички.
Една звезда ще падне в ранен час.

Но всичко пак ще светне. И изцяло.
И пак ще мами то. И ще зове.
Но няма да е бяло и небяло,
а оцветено с всички цветове.

Морето ще престане да приказва -
то просто няма мозък и език
и птиците безцелно и напразно
ще си летят със своя птичи вик.

Те няма да обичат и да страдат,
когато скитат в синия простор.
И таз звезда, която вечер падне
ще бъде просто гаснещ метеор.

Довиждане. Не казвам още сбогом.
Един човек пак среща друг човек.
Веднъж - като съдба и със тревога,
а друг път - като зрителен обект.

Като огън изгаря на клада
ще се пръсне моето сърце
в собствен огън сега то си страда
и приех го със голи ръце
Нека всичко във мен се запали
нека вятърът даже помага
щом и тялото вече погали
ще се свърши и моята клада
Огън ,огън това ми остана
няма изход освен да горя
не е важно че утре ще страда
изгорялата даже душа.

Неизвестен

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат.Не викат.
В гръб не забиват ками.
...И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
Как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
От небесата дарени.
Тяхната воля твори
Нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
И доживотната завист-
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи.
Прави ги по- всемогъщи
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Веселина Атанасова

СЛАБИТЕ
Слабите плачат пред нас.
И ръкомахат. И викат.
Те ни нападат на глас.
И не прощават на никого.
...Слабите гледат назад.
Търсят вина и причина.
Нашите грешки броят.
И са самата невинност.
Хванати като в капан
В тежките земни вериги-
гълтат без милост и свян
всичко.Но все не им стига.
В нищо не вярват. Не спят.
Гонят предатели скрити
Да ги разпънат на кръст.
Но не владеят душите си.
Дълго и страшно сами,
Те се нуждаят от сцена-
в гръб да забиват ками,
да се кълнат и изменят.
Злото е техния път.
Води ги право към ада.
Ала не могат да спрат
И да помолят пощада.
Слабите плачат от нас
и от света.Ако мине.
Като деца-до захлас-
И на преклонни години.

Веселина Атанасова