|
Преди
четири години, местната Българо-Хърватска асоциация “Хеброс”, съумя да наложи и
бъде утвърден от Министерството на външните работи на Хърватия, проект за
паметник на големият приятел на България, историка-архиепископ Франьо Рачки.
За целта министерството отпусна необходимите средства.
Първоначалният замисъл беше паметника да бъде
издигнат в Свиленград. Вкаран на два пъти в дневният ред на тамошният общински
съвет, не бе взето положително решение. А през това време, нашият съгражданин,
скулптурът Тамер Халил, възпитаник на Великотърновския университет “Кирил и
Методий”, работеше по проекта.
Благодарение
на тогавашния хърватски посланик в България Дражен Вуков Цолич, решение се
намери. Вместо в Свиленград или където и да е другаде, орелефа бе поставен във
фоайето на Българска Академия на Науките /БАН/. Открит беше най-тържествено от
президентите на двете страни - Георги Първанов и Стипе Месич, в присъствието на
автора Тамер Халил. На малка бронзова табелка от дясната страна на орелефа е
изписано името на автора и от къде е. Каква по-голяма награда за един творец,
името и творбата му да стоят за вечни времена в Светая светих, в храма на
науката, на страната му? И Харманли е дал нещо на света!..
Тука му е
мястото да упомена една малка, но неприятна истина. Споменах в качеството си на
президент на Асоциацията, за неудачата
да поставим орелефа в Свиленград, на съгражданина ни Михай Мандаджиев. Какво бе
изумлението ми, когато чух от устата му: “Аз бях този който попречи.”!? Нямам
представа какво влияние може да има един невеж по българска история човек върху цял общински съвет, но че
го подчерта с гордост, няма съмнение. От дистанцията на времето аз като
инициатор на проекта, а Тамер Халил като автор, можем само да му благодарим.
Така вместо да се извадят очи, се изписаха вежди. Остава само съмнението, че
може би не само ние българите нямаме пазач когато врим в казана с катран в
Ада.
Все още никой не е коментирал тази статия. |