Новата общинска съветничка е семейна, с две дъщери като икони, работи вече трета петилетка като репортер във в-к „Харманлийски наблюдател”. Има полувисше образование - специалност „Предучилищна педагогика” и висше – специалност „Защита на националната сигурност”.

Член-основател е на сдружение ГЕРБ, а в последствие и на общинската структура на ГЕРБ. Близо 4 години беше в ръководството на партията като организационен секретар.

Пожелаваме и ползотворна работа на новото поприще! 

Пета поред, книгата или по-точно книжката носи заглавието „Киноманът”. Половината от претенциозното съдържание, авторът изчете на един дъх пред евентуалните си читатели, напълнили залата в Културния център. Още двама четци, в лицето на така наречените рецензенти прочетоха за протокола записките си. (Халваджията за бозаджията) От чутото, кажи го без изключение, търпеливата публика бе буквално смазана и смразена като самочувствие. Авторът, който беше и водещ и даде думата. Смазаният „плебс”, снишен до неузнаваемост от титаните на мисълта отвърна с гробовно мълчание. „Ни дума, ни вопъл, ни стон”, както го беше казал поетът.

След приключване на премиерата, пишещият си направи труда да анкетира 10-тина от присъстващите с един единствен въпрос: „Какво разбрахте от чутото?”. След дълго двоумене, единствен М.С. отвърна, че е разбрал за какво става дума. Останалите до един бяха единодушни в мнението, изразено най-точно от Д.К. „да си призная – или аз съм много прост, или те са много умни”.

Накрая изпълнители и публика си благодариха едни на други и си пожелаха нови срещи в по-добри дни. Халал им вяра, халал им и хонорара!
Така е, когато изкуството, което правиш е близко и разбираемо от хората.

 

Златан Петров е роден на 17.02.1911 г. в с. Белица, Харманлийска околия. Завършва Педагогическа гимназия в гр. Харманли и в продължение на 17 години учителства в родното си село. След 1950 г. заема множество държавни и обществени длъжности в града и околията. Носител на орден “Кирил и Методий” ІІІ степен и І степен, както и на редица други отличия. В резултат на неговата неуморна събирателска дейност на 18.01.1968 г. в Харманли се открива една от най-богатите музейни сбирки в този край, днес превърната в Исторически музей. Написал и публикувал студия под наслов “Из миналото на Харманли”, както и “Спомени от село Белица” с уникални исторически свидетелства. Посвещава около 12 години за установяване на истинското местонахождение на “Изворът на Белоногата”. Излиза в пенсия през 1971 г., като председател на Образцово читалище “Дружба” гр. Харманли.
- Много или малко са 95 години, бай Златане?
- Господ и съдбата ми отредиха дълъг живот, затова и
считам, че 95 години е голям период. На пръсти се броят хората, които достигат такава патриаршеска възраст.
- За какво не ти достигна времето през тези години?...

- Не ми достигна време да завърша висше образование. През 1931 г. се записах история задочно в тогавашния Народен университет. Само че военните ми вдигнаха мерника и зорлем ме вкараха в школата за запасни офицери. Молех се на донаборната комисия, диван чапраз им стоях, но не ме оставиха на рахат. А беше време, когато армията ни по силата на Ньойския договор беше на доброволни начала и платена.
- Каква беше детската ти мечта?
- Живях в дом с три вдовици – майка ми (бащата е убит в 1916 г. на македонския фронт) и двете баби. Баба ми Велика от малък ме бе нарекла да ставам учител. Постепенно нейната воля стана и моя мечта. Въпреки голямата сиромашия, успях с отличен да завърша Харманлийската педагогическа гимназия в 1930 г. Цели 17 години след това учителствах в Белица, а и дълги години бях училищен директор.
- Дълги години като краевед си се занимавал със събирателска дейност. Коя е най-ценната антична вещ, която си държал в ръцете си?
- Обичах историята. Заниманията ми като краевед продължаваха няколко десетилетия. През ръцете ми мина какво ли не. Сега като се замисля, струва ми се, че две са находките, които според моя преценка са били най-ценни. Първата е каменна плоча с изображението на конник, убиващ див звяр. Нещо като Свети Георги, когато убива ламята. 3000-годишната тракийска антика сега е в Националния исторически музей в София. Втората находка беше бронзов Зевс с размери около 30-35 сантиметра. На музея го беше дал турски ходжа с надеждата да бъде назначен за имам в града. Човекът почака около година време и като не стана работата, синовете му откраднаха статуйката и семейството се изсели набързо в Турция.
- Кои години бяха най-трудни през живота ти?
- Може да не е за вярване, но съм нямал трудни години. Ако ме е спохождала несполука, хващах чифтето. А ловец съм от 1928 г. та до ден-днешен. (Бай Златан си е подновил ловния билет и тази година. А уникалната му ловна пушка, произведена в белгийските военни заводи, виси над леглото му). Бях много добър ловец. Славата ми се носеше от Бабаески до Стара Загора. А когато ловът е в кръвта на човека, той забравя неприятностите.
- Щастлив човек ли е Златан Петров?
- Определено да. Бях средно заможен чиновник. Имах чудесна жена и деца. През целия ми живот нито съм съдил, нито са ме съдили. За приятелите да не говорим. В голямата Харманлийска околия няма село да не съм ходил и да нямам в него приятели. Още с отиването ми в дадено село, хората един на друг си казваха: “Бай Златан дойде” и се събираха около мене – имаха ми уважението.
- Как се чувстваш през последната година?
- Възрастта си казва думата. Имам кръстни и ставни болки, та се налага да пия аспирин. Получавам и замайване. Глухотата също ми пречи, но не падам духом. Всеки божи ден ходя до пазара, ама не виждам мои акрани вече, та няма два лафа с кого да обеля.
- Преживял си три режима: царски, на “народната власт” и сега на демокрация и пазарна икономика. Как ги оценяваш?
- По време на царското управление не беше лошо. Царят беше принуден да лавира между Великите сили, което му позволяваше да пази короната, династията и държавата. Малка държава сме, та не можем да водим самостоятелна политика и сега. В Оста царят ни вкара, щото нямаше друг изход. После Хитлер ни върна Македония, Западните покрайнини и Беломорието, без пушка да гръмне. Виж, Солун нямаше да го даде и до ден-днешен, ако беше жив, ама направи капитална грешка, че тръгна срещу Русия. Ако това не беше станало, днес България щеше да е 20-милионна, с излаз на три морета, българите щяха да управляват балканския полуостров, а Германия – света. България изгуби три войни, но да се знае, че не е било напразно (разплаква се). През социализма имаше подчинение и липса на свобода, но социално бяхме обезпечени. Много се работеше, много се произвеждаше и народът нямаше страх за утрешния ден. Заделяха се много пари за здравеопазването, културата и просветата. В момента демокрацията е заменена с олигархично управление. Народът смята, че го управляват сини, червени, жълти и пембени, ама не вижда кой им дърпа конците отзад. На олигарсите им трябва такова управление, при което да липсва здрава власт, за да няма сигурност за обикновения гражданин. Сега може да се говори и пише за влизането ни в Европейския съюз. На мен ми е ясно, че и да влезем, скоро на народа хубаво няма да му стане. Дано поне българите в Бесарабия, Украйна, Македония, Гърция и Западните покрайнини вземат български паспорти и дойдат тука (пак се разплаква).
- С какво смяташ да се занимаваш занапред?
- Работата ми само с пчелите е достатъчна. Дано не са измрели от тоя студ. Всеки ден отварям по някой кошер, но не мога да разбера живи ли са, умрели ли са. Чакам първия топъл ден да се размърдат. Виж, лозето в Белица до преди две години сам го окопавах, ама мотиката вече ми тежи.

Февруари, 2006 г.