Днес в мач от втория кръг на първенството в "А" регионална футболна група, "Хеброс 2" не успя да победи димитровградския "Неохим" и завърши наравно - 1:1. И двата гола в срещата паднаха през второто полувреме.

Харманлийските футболисти започнаха срещата по-настоятелно и се настаниха в половината на противника. Отправиха няколко опасни удара към противниковата врата, като най-близо до гола беше Румен Антонов, който с чудесен параболичен удар прехвърли вратаря на противника, но за съжаление топката срещна страничната греда.

Все пак играта до края на полувремето бе равностойна. Ще се запомнят две добри спасявания на нашият вратар /Николай/, който макар и да опита 1-2 пъти насила да вкара вълка в кошарата, изнесе добър мач.

Определено от нашите Румен Антонов и Здравко в ролята на играещ треньор най-добре знаеха мястото си на терена. В негативен план можем да отличим централния ни нападел /Янко/, който  в този мач се запомни само с няколко диалога с публиката.

Така в 55-та минута именно той получи една топка отдясно и с хубав удар не остави никакви шансове на вратаря на "Неохим". 

След гола за съжаление нашите изгубиха инициативата, поумориха се и позволиха на противника на няколко пъти да атакува опасно. В тези минути само разсеяността на на гостите и добрите изяви на нашият страж запазиха резултата непроменен.

Ужасно неразбирателство обаче в 63-та минута позволи на отбора на "Неохим" да изравни резултата, като вина за гола има почти цялата ни защита.

От тук до края на мача, нашите футболисти се хвърлиха в опити да отбележат гол, но все нещо малко не достигаше. Централен нападател през цялото второ полувреме игра Д. Костов, който се стараеше, но не му спореше особено. Освен че не успя да нанесе завършващ удар озовал се на почти 100%-това позиция да отбележи, той показа и, че не е присъствал на урока "дузпа Велизарка", и падна изключително нескопосано в наказателното поле на "Неохим". Съдията чинно го зачака да се надигне, за да си получи картона, но нашето момче се заизправя чак когато играещият ни треньор му извика: "Айде ставай, че няма време!.."

И  време наистина нямаше.  Всъщност имаше... Колкото един от нашите състезатели да си заслужи червения картон за удар без топка по противников състезател. Вярно, че Емо беше провокиран, но при "рипането" срещу противник без топка червеният картон си беше задължителен.

Така мачът завърши 1:1. Нашите определено имаха огромно желание да победят и хвърлиха доста усилия да направят това, но за съжаление не се получи. Все пак заслужават поздравления за старанието.