Селото се намира на 13 км от Харманли в изток-югоизточна посока, и е разположена в самите поли на Сакар планина. Със старо име Сюли кьой Доситеево е в пределите на България от 1885 г. През 1894 г., с указ796 от 18 август селото е преименувано на името на архимандрит Доситей, допринесъл много за църковната борба на българите. Ранен от турците, той се лекувал в селото, и после погребан в Рилския манастир.
Според фолклорната история селото се е местило на три места — първото било на мястото, където е язовира. От тами минавал пътя на турската хазна, което станало повод турците да ги прогонят заради нападението върху хазната. Второто село било в м. Юртето, където са сегашните гробища, в които най-ранния гроб е от 1877 г. Турците и там ги притеснявали, и хората се преместили на днешното място, като първите заселници тук били Чукалците.
Църквата в село Доситеево
Селото е организирано по махали, чиито имена подсказват по-скоро кои родове ги населяват — Кавръчката махала, Големжицката (=Големжицкия род), Терзийци, Милювци, Стойковците, от който род бил мухтаринът на селото, Узуновския род, Аргачите и др.
На Гергьовден имало обичай хората да събират колачи или жертвени животи, и след като попът ги опее, започвало наддаване за откупуването им. Събраните пари отивали за църквата , а животните – за курбан. Съборът на селото е на 1 ноември.
Църквата „Св. Иван Рилски” има интересна архитектура. Според надписа на самата църква е построена през 1836 г. от майстор дядо Кузман. Иконостасът е без дърворезба, а иконите са дарения, като най-старата е датирана от 1872 г, а останалите от 1873, 1878. Иконата „Богородица с младенеца” от 1878 г. има меден обков по ръцете на Богородица. Няма стенописи, а надписите на мраморния олтар са заличени с цимент.
Борческото минало на селото е родило както легенди, така и действителни хадути, Станко и Стратия, който бил погребан в м. Милювото конче. Друго интересно място в землището е м. Дяволската църква, където според легендата поп Мартин е лагерувал и от където нападал турските кервани. Други две местности, Станковата къща и Станковата мандра, са свързани с името на другия хайдутин, Станко. Станковата къща била скална ниша, в която се криел, а в другата местност организирал засади на турците.
Селото е свързано с Харманли с асфалтиран път, и има условия за развиването на селски и културен туризъм, а язовирът край селото може да предложи условия за риболов. Един истински деликатес от селската кухня са доситеевските карталаци — баница от тесто без мая, със сирене, изпечени на подница. Заедно с местното вино карталаците могат да нахранят всеки, решил да вдиша от чистия въздух на Доситеево.Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|
