|
Село Рогозиново е разположено на 6,5 км източно от Харманли, в западните поли на Сакар планина. Със старо име Хасърлии селото е в пределите на България от 1885 г., а през 1906 г. с указ 462 от 21 декември е преименувано на Рогозиново.
За основаването на селото няма достоверни, проверени данни. Според преданието на около 2 км източно от селото, по посока на м. Кутела, е имало старо турско село. Че там е имало живот те съдят по често намираните по повърхността на земята парчета от керамични съдове и от строителни материали. Също по непроверени сведения в землището на селото има укрепено място или езическо светилище, където са копали иманяри.
Едно от най-интересните места се намиа в м. Кутела, разположена на около 2,5-3 км източно от селото. Самото място представлява пръснати на голяма площ скални китки и образувания, които оформят една скрита от погледа на човек долинка. На едно от тези образувания се намира каменен басейн с диаметър около 2 м и дълбочина около 1,50. Сега басейна е запълнен до средата с пръст и обрасъл с растения.
В миналото на това място се е изпълнявал характерен за селото обичай за здраве — на Първа пролет, 21 март, когато басенът се е запълвал с вода, хората са излизали тук, и всеки от тях се миел с водата от скалата. След това заобикаляли скалата отзад и преминавали през Мушалото, тесен процеп в скалите, който ги извеждал откъм обратната страна на Кутела, където приготвяли нещо за хапване и пиене.
С това място е свързана и интересна случка от хайдутуването на Митю Ганев по тези места. Заедно със хората си те решили да оберат пендарите, с които се накичвали момите, когато отивали на Кутела, и заели пусия в близките скали. Когато видяли обаче, как хората се мият и мушат под скалите за здраве, как се радват на настъпващата пролет, се разколебали и не ги нападнали. Осеяният със скални китки район е част от специфичния терен, характерен и за с. Доситеево, в който е разположено тракийското светилище в м. Асарчето.
Селото е било будно и многобройно, в един период от времето на съществуване даже е било център на още няколко съседни села. От това време е и църквата „Св. вмчк Георги”, която наскоро е реставрирана и обновена, въпреки че в нея не служи редовно свещеник. С позлатения дървен иконостас, мраморният олтар с надпис на гръцки, дървен таван и прекрасната решетка от преплетени летви на балкона, тя събира миряните в празнични дни. Оградена с висока ограда, с отделна, издигаща се високо камбанария с купол, църквата събира възхищението и радостта както на хората от селото, така и на преминаващите.
В селото доскоро е имало действаща фолклорна група, донесла отличия от събора в Копривщица. Все още се пазят народните носии, с които са покорявали сърцата и душите на публиката жените от селото, а в къщата на доскорошната читалищна директорка една цяла стая е обзаведена като етнографска сбирка.
Свъзано с асфалтиран път с Харманли, селото е сравнително добре благоустроено, и има всички условия за развиването на селски, еко и културен туризъм. Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|
