Земеделие

Общата площ на обработваемата земя е 335 825 дка ( 48.4% от територията на общината). На човек от населението се падат по 11.1 дка обработваема земя - показател, значително по-висок от този за областта (7.6 дка/човек) и особено от средния за страната (6 дка/човек). Нивите са с обща площ 304 817 дка, трайните насаждения - 23 728 дка, ливадите - 7130 дка, и други обработваеми земи - 150 дка. Необработваемата земя заема площ 358 738 дка. От нея с най-голям дял са горите - 193 449 дка, или 27.8% от територията на общината.

Селското стопанство е традиционно силен отрасъл за общината, представен от двата подотрасъла - растениевъдство и животновъдство.

Предвид големия брой стопани е много трудно да се направи точен анализ на използването на земеделските земи. За последната отчетна година засетите площи по основни култури са имали следния вид:

• зърнено-хлебни и фуражни култури - 42 600 дка, от които 37 000 дка пшеница, 5000 дка ечемик и 600 дка царевица;

• зеленчуци - 3000 дка;

• технически култури - 6200 дка (77% тютюн и 23% слънчоглед);

• бостани - 3000 дка;

• трайни насаждения - 12 500 дка, като делът на лозята е 67%, а на ябълките - 17.6%.

Може да се отчете, че сравнително нисък е делът на необработваните земеделски площи. Несигурността на пазарното поведение и липсата на пряка връзка производител - търговец прави често непродаваема продукцията на стопаните. Най-уязвимо е производството на дини и пъпеши, които разчитат на свития вътрешен пазар. Добрите реколти в растениевъдството се дължат и на факта, че близо 50% от обработваемите в момента площи са поливни.

Общината има потенциал за интензивно земеделие и то трябва да избере такъв модел, който да разчита предимно на високотехнологично земеделие с по-малко жив труд.

Животновъдство

Много специфично като животновъдна дейност е биволовъдството, особено характерно за някои от селата на общината. Броят на отглежданите биволи е 426. Той намалява ежегодно, а биволското мляко е високо ценено не само заради високата си масленост, но и заради физиологичните си качества. Средният млеконадой от биволица е висок - 2190 литра годишно. Център на биволовъдството е с. Иваново. Преди години то е разполагало с добро племенно стадо и разплодни животни с отлични качества. Днес са изчезнали разплодните животни внос (особено подходящата порода "Мура") и генетичният потенциал на съществуващите животни се е променил. Това важи и за стадата в селата Лешниково и Славяново. Това налага да се предприемат спешни мерки за запазване и развитие на биволовъдството.

От дребния рогат добитък преобладават овцете - 11 681 броя. Овцевъдството също запада. За пет години отглежданите животни са намалели с 40%.

Добре развито е пчеларството. Отглеждат се 1215 пчелни семейства, но пазарът на пчелни продукти е ограничен заради липсата на търсене от чужбина, където се предлага мед от Китай на много ниски цени. Като негативен момент трябва да се спомене и ликвидирането на традиционното за общината бубарство, което се дължи не само на външни фактори, но и на национална стратегия.