|
|
Село Шишманово, на 15 см от Харманли, е в пределите на България от 1885 г. Старото му име е Хасобас (Асъбъс), но през 1903 г., с указ 370 от 26 юли, е преименувано на Шишманово. Преди Освобождението на България то се е състояло от 3 махали.
Първата махала се е наричала Четаклъ юрт (юрт = двор) и се е намирала между Свирково, Овчарово и сегашното Шишманово. Имало е чешма около нея. Днес не се забелязват останки от тогавашния живот.Другата махала се наричала Петко орман или Дюстарлъ (равна нива). Махалата се е намирала до р. Марица срещу с. Преславец. Днес това място е подложено на набезите на иманярите. Третата махала е сегашното село Шишманово. Според преданията причина за обезлюдяването на първите две махали е било масовото заболяване на населението от чума.
Първите преселници са дошли от селата Овчарово, Българин и Златидол (квартал на Симеоновград). Затова и самите родове са обособени в три групи по имената на тези селища Овчаровци, Българинци и Златидолци.
От Златидолци по големите и известни родове са Перозови, Чангалята, Дели Кольо, Пенкови, Михалята, Ламбови, Кьосевите. От Овчаровци Койнови и Чолакови. От Българинци Кънаклийци, Карагюрови, Русеви и Добролаци.
Първата административна сграда е построена след Освобождението на България от турско робство. В нея е имало 2-3 стаи и един салон. Тук е било помещавано и смесеното училище, в което първият учител е бил от Казанлък. В селото не е имало църква, но по същото време била построена и камбанарията.
Един от по-известните обичаи, които са се правели от жителите на селото е Кокошкина черквичка. На този ден всеки род е давал по една кокошка, за да са здрави животните му през годината. Също така се е правил молебен за дъжд в местността между Шишманово и Българин, на който е присъствал и свещеник.
На Гергьовден във всяка къща се е колело и пекло агне и след това хората са си раздавали помежду си за здраве. Като голям празник са се почитали също Великден и Коледа. На Трифоновден, когато се зарязват лозята, се е правил и традиционният курбан.
Хората са се събирали в местността Бикорман място, голямо около 10 дка с вековни дървета. В местността Момина сълза също е имало 3 вековни дървета, които за съжаление вече са изсечени. В местността Оруери, която е разположена на най-високото място в землището на Шишманово, се намира т.нар. Хайдушки кладенец. Известен е и още един кладенец Дядо Койковия кладенец.
В местността Куванкая има дере с големи камъни, които сякаш някой нарочно е хвърлил там. На това място е търсен природния ресурс графит, но за съжаление не са открити находища от него. В Голдимовата кория (наречена така заради облога на някой си Димо да премине през мегдана на селото чисто гол), намираща се между Свирково и Шишманово има находища на горско кокиче.
На всеки празник на мегдана се е играело хоро. Характерни за селото са правото, хайдушкото и хорото „Елено моме”. Интересно е, че всяко хорото се е водело от отделен род.
На р. Марица е имало две речни мелници, с които са се обслужвали селата Свирково, Шишманово, Овчарово и Браница. През 1922 г. срещу Ловния парк е построена чешма с два чучура.
До 1955-1960 г. под Чаушкия бент е съществувала гемия с опънато въже между двата бряга, която е служела за преминаване на хората и каруците през Марица. При придвижването с гемията по водата, разстоянието между Шишманово и Харманли е било само 4 км, а по пътя е 12 км.
В землището на Шишманово има открити 5 тракийски могили. Три от тях се намират в местността Голдимовата кория. Една е в местността Каба юг и една до местността Станков орман.
Според разказа на местен жител, Шишманово е селото с най-много дъбови гори.
Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|
|
