|
Село Поляново се намира на 11,5 км северозападно от Харманли. Селото е в България от 1885 г., след Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Първоначално селото е било на друго място и е обхващало три махали – Малките Юрти, Горните Юрти, Подгробето. В Горните Юрти до скоро е имало черници и останки от дворове, които свидетелстват, че там е било селото. По-късно селото се премества на мястото, където е разположено в момента и започва да се нарича Оваджик. По-късно получава името Българско Оваджик, през 1906 г. с указ 462 от 21 декември получава името Фердинандово, а с м.з. 5530 от 17 октомври, 1949 г. е преименувано на Полянково; сегашното си име Поляново получава през 1966 г. с указ 960 от 4 януари.
В землището на селото е имало живот още от праисторически времена – в м. Лозята има следи от селище от енеолита (около VІ хилядолетие преди нашата ера), а край р. Марица, в м. Хисаря, има развалини от крепост. В миналото някои историци погрешно са я отъждествявали с древната Констанция, която всъщност е при Симеоновград. Пак в района на крепостта има няколко тракийски надгробни могили, една от които, в м. Садладжа, е била разкопана и в нея са намерени богати гробни дарове от предримската епоха. Същата се намира на 500 м от известната Александровската гробница. Могила има и в местността, където са гробищата.
Сред най-големите и известни родове на времето били Гочо Марковият (18 души), Тодор Дялевият (14 души), Точенковият (14 души), Ленджеферовият (18 души, притежавали са воденица на Улу дере), Юрданетата и др.
Селският живот протичал по законите на традиционния календар. На 1 май цялото село се е събирало в местността Игрището за направата на традиционния курбан. Хорото се е играло на селския мегдан, а в местността Чалъ баир има вековни дървета. Мястото, където е бил мегдана, било дворно място и притежание на бездетна жителка на селото, която в последствие го дарява на селото. Народните носии, с които са се обличали в селото се наричат “лъжи”.
Пословични са сватбите, които са се правили на времето. Те започвали петък и са свършвали в понеделник вечерта. В понеделник булката се е водела задължително да се измие на един от двата кладенци, от където са взимали вода – Джанен или Пеньов кладенец. После булката е готвела кокошка за гощавка на сватбарите. Също така са се обличали като цигани и са ходели на гости в кумувете. Булките са се взимали предимно от селото, тъй като е било доста голямо. Имало е период, в който е наброявало 1800 души.
На 40 дена, след като почине човек, се коли задължително животно и пак се прави курбан. Попа опява и му се дава от курбана.
Църквата в селото е построена през 1859 г. с даренията и труда на местните жители. Наречена е „Св. Илия”, защото първият човек, кръстен в нея се е наричал Илия. Църковното
настоятелство е притежавало около 100 дка земя. През периода 1934-1967 г. църквата е реставрирана и в момента е в добро състояние. Таванът е ремонтиран скоро и вътре иконите са запазени.
Училището „Св. Св. Кирил и Методий” е построено през 1939 г. Нарича се "Св. Кирил и Методий". В момента в селото живеят около 300 души.
Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|
