|
Землището на село Болярски извор
В землището на селото живот е имало още от праисторическата епоха — на 500 м северозападно от селото, в м. Гьол чаир, има голяма селищна могила от неолита и енеолита (VІІ-VІ хил. пр. н. е.), от която в Областния исторически музей в Хасково има интересни археологически находки. Върху тази праисторическа селищна могила през римската епоха е изградена надгробна могила; подобни надгробни могили има и на други места в землището. За отбелязване, че край селото минава стар калдъръмен път, за който не се знае от кое време е.
По предание селото е възникнало първоначално като турско село, разположено на мястото, където се намира в момента. По-късно са се заселили българи, но на място, близо до турското село, наречено Гяур махле. Постепенно придошли и други българи и са формирали т. нар. Долна махала и впоследствие селото е станало българско. По време на турското робство селото се е наричало Бейбунар (бейски извор). Беят, който имал 4 сина и управлявал селото, бил направил доста неща за жителите и затова е бил уважаван от тях.
От старите родове по-големи и известни са: Папазови, Ташоровци, Говедаркин Тодорови, Дядо Кьоревите и др.
На Гергьовден цялото село се е събирало в двора на църквата за традиционния курбан. За да платят за курбана и на попа, който го опява задължително, хората от селото са носели и са продавали жито и хляб. Същият обичай се е състоял и през есента след гроздобера, също в двора на църквата.
При църквата се е играло и хорото. Интересно е, че начело на хорото винаги е заставал момъка, който се е сгодил последен. Най-напред хорото с е играело само от момци, но после се включвали и моми, като първа при момците се хваща годеницата на момъка, който води хорото. Булките са се взимали както от селото, така и от съседните села. Сватбата се правела три дни. Най-напред в петък се е приготвял чеиза на булката, в събота се готвили гозбите за сватбата, а в неделя е била самата сватба.
Празник на просветата 24.05.1942г. Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|
