Остър камък се намира на 11,5 км югозападно от Харманли, близо до едноименния връх. Селото, със старо име Сиврикая, е в пределите на България от 1885 г. През 1906 г. е преименувано на Остри камък с указ 462 от 21 декември, а през 1966 г. с указ 960 от 4 януари името е осъвременено на Остър камък.
Според преданията селото е възникнало през турско време и е имало 16 махали — Кара софуларь махле, Жарнькь махле, Еллезлерь махле, Джеберли дереси, Балгаларь махле, Джебирь махле, Кара-кая, Турското гробе, Бозуклу-кая, Сиврикаянските лозя, Бойдевото кладенче, Дяд гьойл, Кютюклю Борунь, Старото гробе, Кара кусулии, Азмакь-бою. Някои от имената на местности обаче подсказват, че в землището живот е имало още по-рано. Така например в м. Мантарла имало дялан гроб (възможно да е скална гробница), в м. Дядо Ангеловия камък е имало римска гробница. При Долното кале е т. нар. Калемски камък, висок 7 м, на който имало изобразени „човешка и конска стъпка”, както и канал, който водел до реката. Още по-интересно е на Горното кале, където още личали стените от крепостта, както и останки от гробница. Близо до Поляновската поляна е имало стар мост и се смята, че е минавал „Римски път”, водещ към Остър камък.
Един от най-важните и интересни обекти тук са долменът „Каменната къща”, който се намира вдясно от пътя към селото, на около 500-700 м от вр. Остър камък. Долменът има запазени само три от стените, като лицевата плоча е липсвала още през 50-те години на ХХ в. Долмените са забележителни паметници на тракийската култура и са разпространени само в Странджа, Сакар и съвсем малко в Източните Родопи — в района на рида Хухлата, при селата Остър камък, Иваново и Брягово. Учените са установили, че в м. Черковище, на 2 км южна от Олу дере е съществувало римско селище. На самия връх Остър камък се намира изобилно парчета от съдове и замазка на жилища, които позволяват да се каже, че там е имало живот още към Х в. пр.н.е., т.е. още преди 3000 години!
Ако проследим имената на други местности, можем да открием и други страни от живота на селото — така ще установим, че е имало воденица в м. Дядо Колювата воденица, а при Шарап дере е бил големият Бахчеванов кладенец, който вече е изчезнал. Според легендата, когато турците бягали пред настъпващата руска армия, те изсипали тук всичко ценно, което имали, като се надявали, че един ден ще се върнат да си го приберат. Впрочем много кладенци се намират и днес в изселените Ратьовица и Орлини, изоставени от заминалите си хора. А тъкмо между Остър камък и Ратьовица на 24 май се провеждал годишният панаир на селото, където се стичали всички родове, сред които най-стари се смятат този на Диньо Динчевият и Тончевият. В м. Пънковите камъни пък има голяма пещера, а в самото село се намира вековен дъб, за който се смята, че е на 700 години.
Интересни места са и Чуката с трите си големи камъка, м. Ропата, и м. Копанята в Танасокв чеир, където имало съборен от иманярите камък. По спомени на вр. Остър камък (Сиврикая) е имало малка къщичка, и около 1,5 дка равна земя, а в м. Коминчетата при Ухлата, в старите лозя на Брягово има интересни скали.Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|
