Селото е на 18 км южно от Харманли. През 1885 г. то влиза окончателно в пределите на България с името Топрак махле. Около Освобождението е преименувано на Нова махла, а през 1950 г., с указ 3 от 11 януари е преименувано на Смирненци. Днес има 203 жители, от които постоянно живеят около 150.
Най-напред селото е било на 3 км встрани, в м. Старата река и се наричало Еникьой. По някаква причина, може би заради лоша вода селото се преместило на днешното място. Според преданието преместването станало, защото в няколко къщи започнали да умират хора, и си помислили, че ги е нападнала чумата, та затова решили да се преместят, като решили да намерят по-високо място. Първи на днешното място се заселилирода на Паликаровците и Салибрямовите или ЕлинМитьовите.
Данните за миналото на землището са оскъдни. Знае се, че в м. Куру герен (Юртищата) са намирани парчета от съдове, което може да ни насочи към по-старо селище. Друго място е м. Кюптарла, където при оран с трактори на повърхността се намират също големи кюпове (питоси), в които в миналото хората съхранявали зърно.
Селото няма ясно отделени махали, но големите родове се знаят – Узуновия, Конуровия, Бояджиеви, Арабаджиеви, Бондеви, Карапачови, Палазовци, Налбантови, Поликарови и др. Съборът на селото е бил на Спасовден.
Традиционния живот в Смирненци бил много интересен. На Гергьовден хората ходели в м. Фрището, където имало магазин на Узуновци, или в м. Куруу герен, където хората се събирали да празнуват под големия оксен (= ясен); там всеки род сядал отделно, на обърч, или на редица.
Н
ай-важното за Великден било момите да се пременяват всеки от трите дни с различни нови дрехи – всяка приготвяла по три ката дрехи. Така се виждало коя мома е работна. Хорото също се деляло. Първо се играело само мъжко хоро, Честото хоро – играе се само от мъже, хванати на пояс, отворено, като се играело на музика, изпълнявана на кемене. За да се хванат и момите, най-напред до последния мъж от мъжката редица се хващала жена, негова роднина, и едва след това останалите жени от селото. Чисто женските хора се играели на затворено хоро, като момите пеели на два гласа с отпяване. Интересно е, че надбягванията с коне също се правели от моми. Надбягването („варенето”) ставало от селото до чешмата, която е в началото на селото.
През пролетта всички от селото се събирали в м. Чуката, където палели големи огньове, пеели „Кралю, порталю…” и всички ги прескачали. На връщане от това място момите се „варели”, състезавали се коя ще е първа.
През есента, след като направят виното, хората варели петмез и се правела Блага църквичка, на която раздавали петмез и кауни. Друго място, на което хората обичали да ходат, била м. Чобан мазъ, където имало слабо минерална вода и вековни дървета.
Днес селото е свързано с асфалтиран път с Харманли, населението се занимават със земеделие и скотовъдство.Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|
