Черна могила се намира на 22 км югоизточно от Харманли. Селото е в пределите на българската държава от 1885 г. с името Кара тепе, което е променено през 1906 г. с указ 452 от 21 декември. Разположено е между две височини – на юг Гергьовден и на север – Илинден.
Според хората от селото най-напред името е било Кар тепе (Снежен връх), но по-късно е добило формата Кара тепе. Преданието разказва, че селото се е местило четири пъти, преди да се установи на днешното си място. Най-пред се е намирало по-близо до с. Малко градище, в м. Юртето, където бил намерен глинен кюп (питос). Второ място било м. Колибите, а третото – в м. Вирето, близо до „римския път” към Узунджово, от който се виждали останки от калдъръма, а след това – в м. Варадя. Заради нападенията на кърджалиите хората се преместили на днешното място. За първите заселници се смята, че дошли от Кукушко-Серския край, защото говорят на ке-ки – ки идем, ки дойдем.
Според местните хора в селото не е имало турци, за разлика от съседното Бисер, макар че много от местните имена са отражение на турското робство – Юртето, Кюмурчето, Балък тепе, Чаирите, Каишкаран, Кованлъка и др. Много от фамилните имена са произлезли от прякори – Лисиците, Чакалови, Френцови и др., други са по-обикновени – Варсанови, Шаханови, Паскалеви, Кирезови, Рушанови, Гюзелевите, Романовите и др.
Около селото има доста податки за активен живот хилядолетия назад във времето. Североизточно от вр. Илинден се намира Могилката – надгробна могила от античността, където иманяри се опитвали да търсят имане, но без резултат. Почти на границата със землището на съденото с. Белица се намира вр. Градището. В близкото минало там се събирали хората от двете села за да правят курбан и раздават за здраве. На средния въх, Калето, има тракийска крепост от предримската епоха, която е проучвана от археолозите през 1986 г. По-късно тя била използвана и през римската епоха, от което време била намерена мозайка, а през VІ в. на най-високото място била построена църковна сграда, по-късно азрушена и отново въздигната през ХІІ в. На източния връх, наречен Пресвета (Пресвята) също се извършвало богослужение в чест на прсв. Неделя.
На вр. Гергьовден хората се събирали на празника – жените носели големи хлябове, а мъжете – тави с печено агне. Наредени в редица, жените чакали благословията на свещеника; от това време са останали само няколко вековни дървета – свидетели на старите традиции на селото. А те били спазвани векове наред – с хора на Хорището край училището, със строгото спазване на Великите пости, с ходенето за прошка у кумовете на Сирни заговезни и „гоненето” на халвата или яйце. През лятото при суша децата ходят с бакърче вода и босилкова китка по двоовете и ръсят, а на 2 август се прави курбан за св. Илия – все за дъжд. На 28 август пък се прави курбан за плодородие и благодарност към Богородица за щедростта и. След правенето на виното се правят кокошини черквици в черковния двор, където се варят всички кокошки, после всеки си носи в къщи, а на Димитров ден се прави намес(т)ник, и всички се канят взаимно. На Бъдни вечер се слага в огнището голям пън от хвойна, който трябва да поддържа огъня цяла нощ, по Коледа из селото ходят коледарите, раделени на няколко кола и разнасят благословии за здраве и беект през годината. Повечето празници не минават без свещеника и църквата, наречена на св. Георги. Построена през 1899 г. от смолянски майстори тя е от камък, а иконите, повечето дарения от благочестиви християни, са от 1893 г.
Днес селото има около 160 жители въпреки прекрасния въздух и гледки. Хората се занимават със земеделие и скотовъдство
|
|
