Пета поред, книгата или по-точно книжката носи заглавието „Киноманът”. Половината от претенциозното съдържание, авторът изчете на един дъх пред евентуалните си читатели, напълнили залата в Културния център. Още двама четци, в лицето на така наречените рецензенти прочетоха за протокола записките си. (Халваджията за бозаджията) От чутото, кажи го без изключение, търпеливата публика бе буквално смазана и смразена като самочувствие. Авторът, който беше и водещ и даде думата. Смазаният „плебс”, снишен до неузнаваемост от титаните на мисълта отвърна с гробовно мълчание. „Ни дума, ни вопъл, ни стон”, както го беше казал поетът.

След приключване на премиерата, пишещият си направи труда да анкетира 10-тина от присъстващите с един единствен въпрос: „Какво разбрахте от чутото?”. След дълго двоумене, единствен М.С. отвърна, че е разбрал за какво става дума. Останалите до един бяха единодушни в мнението, изразено най-точно от Д.К. „да си призная – или аз съм много прост, или те са много умни”.

Накрая изпълнители и публика си благодариха едни на други и си пожелаха нови срещи в по-добри дни. Халал им вяра, халал им и хонорара!
Така е, когато изкуството, което правиш е близко и разбираемо от хората.

 

След Първата световна война и понесената втора Национална катастрофа, българското общество е в колапс. Националният погром допринася за душевната разруха и всенародната покруса. Рухват възрожденските идеали във всички слоеве на обществото ни. Появява се реална заплаха за разпадане на националната ни ценностна система.
Ето защо на 31 октомври 1922 г. по предложение на тогавашният министър на просвещението Стошн Омарчевски, XIX Обикновено народно събрание приело Закон за допълнение на Закона празниците, съгласно който 1 ноември да се признае като всенароден празник  на всички българи. Самият закон се приема на 13.12.1922 г.
На 1 ноември 1923 година с Указ, подписан от цар Борис III, денят е обявен за общонационален  празник на загиналите за Отечеството си българи. Според тогавашният Григориански календар на 1-ви ноември се празнува Преподобни Иван Рилски Чудотворец, който се почита като покровител на българският народ.
За пръв път празникът се чества на 1-ви ноември 1922 г. в катедралната църква „Св. Неделя” в София.
От 1922 до 1944 г. този общонационален празник е с голямо културно и патриотично значение.
След политическата промяна от 9.09.1944 г.,  през 1945 г. Денят на народните будители е забранен.
След 45-годишна забрава, по инициатива на Общонационалното сдружение „Мати Болгария” и най-вече на неговият председател Петър Константинов, празникът бе възстановен на 1 ноември 1990 г.
Със закона за допълнение на КТ /36-то НС, 28.10.1992 г./ празникът е официално възастановен и 1.11. стана неприсъствен ден за всички учебни заведения.
Трудно е в световната история да се намери втора страна и народ, с подобен празник, още повече, че имаме и 24 май – Ден на просветата и Културата, в който честваме делото на Светите братя  Кирил и Методий.
Несъмнено е, че "няма да остане без звездица моряка, в нощний мрак остал, без утро мъничката птица, норода ни – без идеал". Както в 1883 година го е казал патриарха на българската литература Иван Вазов.

 

В петък 29 октомври, ръководството на Община Харманли организира публично представяне на издадените, за съжаление посмъртно, две книги на изтъкнатият ни съгражданин Златан Петров.  Носещи заглавията „ Из миналото на Харманли” и „Златан Петров-родолюбецът, общественикът и летописецът”, те бяха презентирани от редакторът им, носителят на журналистическа награда „Йосиф Хербс” в дискусионната зала на новооткритият Културен център.
Примиерата предизвика определен интерес. Културното събитие провокира голяма част от градската интелигенция. Залата едва побра феновете на дядо Златан. Присъства и група негови съселяни от с. Белица.
 Двете книги са издадени благодарение на внучката му Диана и дъщеря му Лили Златанова. В края на тържеството г-жа Златанова благодари на организаторите и всички почели с присъствието си презентацията. От името на семейството тя подари по няколко броя от новоиздадените книги и снимки от личният архив на баща си на читалище „Дружба”, Историческият музей и кръжок „Родолюбие”.
Премиерата беше част от културните мероприятия посветени на Празника на народните будители.

Б.Т.Р. в изпълнение на "Златна рибка", "Елмаз и стъкло" и "Цвете от луната".

Виж изпълненията на Катя Димова & Co, Grand Illusion, Powertrena и Ellenium