|
Изворово се намира на 32 км източно от Харманли, в Сакар планина, и днес наброява около 302 жители.
Според спомените на хората селото първоначално се е намирало на друго място, на 4-5 км южно от днешното и е имало три махали. Според преданията старото село вероятно е било някъде около м. Терпешевите ниви (Клюнка) и м. Гробето. И тук се разказва историята с нападението върху турската хазна, което предизвикало гонения от турците, и последвалото преселване на селото. Така хората се преместили на днешното място, което избрали заради многото извори (бунари), от където дошло и името на селото — Бунарчево. Според друго предание първите българи, които се заселват тук, намират два турски чифлика — на Корцан бей и на Хасан бей. Прогонили турците и заживели тук, а по-късно към тях се присъединили и други преселници.
Селото било чисто българско, нямало нито цигани нито турци. При първото преброяване в турската държава по времето на султан Ахмед І през 1606 г. селото наброявало 80 къщи (комина), а към края на ХVІІІ и началото на ХІХ век достигало до 120 къщи. Хората се занимавали със земеделие и скотовъдство, а бедната почва на района искала непосилен труд от тъмно до тъмно.
През 1845 г. била построена църквата в селото, а през 1850 г. хората построили и двукатно килийно училище.
Изворово е освободено от турска власт на 31.01.1878 г., но е в пределите на България от 1885 г. след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. а през 1906 г. е преименувано от Бунарчево в Изворово с указ 462 от 21 декември.
Землището на село Изворово е богато на исторически паметници. Проучванията през 1901 г. отбелязват 9 долмена, от които два са в самото село; през 1974 те вече са само седем. Най-интересен е долменът в м. Блага черква, разположен югозападно от селото. Традиция било седмица след брането на гроздето, което в Изворово ставало винаги на 27 септември, в м. Блага черква да се прави църковна служба и курбан, като се колело агне. Обичаят е свързан с времето, когато гроздето вече е намачкано и ширата е изстикскана („благо вино”). По време на самия курбан хората използвали долмена за маса.Свещеникът освещавал върху долмена вода, с която после ръсе присъстващите за здраве. Жертваното животно — говедо, овца или агне, се сготвяло на място и присъстващите се гощавали. Данните от края на ХІХ в. свидетелстват, че при гощавката хората сядали в кръг по камъните, които обграждали някога могилата над долмена.
Долмени има и в местностите Шеклярите, Капаклийка, Маня, Маща. Интересно названието на друга местност, където също има долмен — Кокоши баир. Хората го свързват с правенето на това място на курбан, при което се принасяли в жертва кокошки; провеждал се отново след гроздобер.
Селото няма собствен събор. Големият празник бил панаирът в с. Оряхово, който се провежда на 27 октомври, Петковден. Тогава всички от Изворово, празнично облечени, ходели да празнуват в Оряхово.
Днес в селото няма църква — тя била разрушена след 1945 г., когато трябвало да построят съвременния център на селото. В тогавашната църква „Св. Архангел” били кръщавани всички в селото, предци и потомци на големите родове от Изворово — Бангейци, Дишлиеви, Шопови, Коцалиеви, Бяловци (които били дошли, според преданието, от Копривщица), Тътълски, Станкомитковите, Миткопетровите и др. От Изворово е родом и известният в по-ново време функционер Добри Терпешев, на който е издигнат пометник в центъра на селото. Преданието брои трима известни хайдути от селото, като двама от тях са от рода Бангейци. След преследвания единият се заселва в Троянско, а вторият заминава за Русия, а по-късно се заселил в Русе.
Днес селото е сравнително добре благоустроено, свързано е с асфалтов път с общинския център Харманли.
Всички материали на тази страница са любезно предоставени от носителя на авторските права ДИОС Информационна система за наука и туризъм
|
