Б.Т.Р. в изпълнение на "Златна рибка", "Елмаз и стъкло" и "Цвете от луната".

Виж изпълненията на Катя Димова & Co, Grand Illusion, Powertrena и Ellenium

Две от двойките царски орли, които се охраняват от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), вече имат малки. Първите за сезона орлета се излюпиха в Сакар и в Западна Странджа.

„Успяхме да наблюдаваме по две малки във всяко от двете гнезда, но е възможно някоя от двойките да има и трето, което не сме успели да видим, тъй като за да не безпокоим птиците, ги наблюдаваме отдалече”, коментира Димитър Демерджиев, отговорник по опазването на царския орел в проекта LIFE+ за опазването на царския орел и ловния сокол. В рамките на проекта, който се осъществява от БДЗП с финансовата подкрепа на Европейския съюз, се охраняват най-застрашените гнезда на царския орел.

Останалите двойки в момента мътят малките си. Две от двойките, които пострадаха от човешко безпокойство по време на горскостопански дейности, бяха принудени да сменят гнездата си. За радост  те успяха да намерят нова ловна територия и да построят нови гнезда и надеждата на експертите от БДЗП е, че също ще успеят да отгледат малки този сезон.

В началото на юли седем от малките орлета, които се излюпват сега, ще се сдобият със сателитни предаватели, които позволяват на учените да следят тяхното движение и да отчитат и анализират опасностите, пред които птиците са изправени. През миналото лято експертите на БДЗП поставиха сателитни предаватели на други 7 млади царски орли, два от които се завърнаха в България, след като прекараха зимата в Турция и Сирия.

Царският орел е световно застрашен вид и една от най-редките и величествени птици в България. У нас са останали около 20 двойки, повечето от които се намират в Сакар и Западна Странджа. Царският орел е изключително рядък не само в България, но в цяла Европа.

Повече за проекта LIFE+ за опазване на царския орел и ловния сокол, както и достъп до данните от сателитното проследяване, вижте на сайта www.SaveRaports.org

Във връзка с разпространявани слухове за астрономически цифри на хонорарите най-вече на певиците Ивана и Лили Иванова, изнесли концерти в рамките на програмата, посветена на 500-годишнината на Харманли, заявяваме официално, че хонорарите са следните: на Ивана е 5 хил. лв., а участието на примата на българската естрада Лили Иванова е за 15 хил. лв. и отделно на музикантите от състава й са платени 6,5 хил. лв.

Ето впрочем и цената на някои други изяви от празничната програма – Виевската група струва точно 3 хил. лв., мюзикълът „Службогонци” на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов” – гр. Велико Търново бе игран на харманлийска сцена за 3,5 хил. лв. (Тук трябва да се вметне още, че скромният коктейл след тържествената сесия на ОбС на 2 май, не е бил скъпа и прескъпа „кьор софра”, както се говори, а е осигурен с дарения от колбасари и винари.)

Като се има предвид ефектът от гореизброените изяви, включително от гледна точка на посещаемостта, се вижда че сумите, с които те са обезпечени, са съвсем приемливи и нямат нищо общо с баснословните хонорари, лансирани като слухове и коментари.

Трябва също да се каже, че средствата за празничната програма не са дадени от бюджета на общината, а от дарения на граждани и фирми, откликнали на апела на общината за спонсорство на празниците. Разбира се, засега дарителските средства не покриват като цяло разходите по мероприятията от програмата, но дарителската кампания продължава и някои застрахователни компании и финансови институции, изявили готовност за спонсорство, вероятно ще се включат по-късно в кампанията.

Припомняме, че в информационния център и сайта на общината са публикувани банковите сметки, на които могат да се правят даренията.
Същевременно изразяваме съжаление, че пропадна SMS-кампанията за набиране на средства за празниците като възможност гражданите на петвековния ни град да се включат най-широко в осигуряването на изявите, давайки своята лепта за тях. Изглежда по-лесно и предпочитано е да се пускат най-невероятни слухове, отколкото да се поеме някаква гражданска отговорност в организирането и обезпечаването на честването на големия юбилей. В този смисъл напълно бездействен се оказа  и гражданският инициативен комитет, замислен и учреден дори като алтернатива на организаторите от общината и инициативния комитет към нея.

Те обаче досега осъществяват абсолютно точно и изцяло програмата на юбилея, така както тя бе обявена още в края на миналата година. Приемат се и нови идеи на гражданите във връзка с честването като тази за мемориалната стена.

Струва ни се, че когато става дума за такива начинания, трябва всички да заставаме зад тях, а не да се опитваме да ги използваме за извличане на политически дивиденти и други спекулации.

Фолк певицата Ивана показа защо е номер 1 в бранша с над 2 часов концерт на градския площад снощи. Стотици харманлийци наобградиха любимата си изпълнителка и танцуваха и пяха песните и до края.