Община Харманли е съхранила духа на историята, съчетавайки традициите си с тенденциите на модерното развитие. Общината е разположена е  в югоизточната част на България, в централната част на Хасковска област. Територията й обхваща части от Горнотракийската низина между полегатите южни склонове на Средна гора и стръмните северни склонове на Родопския масив. Южната граница на низината е очертана със севернородопското подножие, по което тя плътно опира до северните части на Родопския масив, между долния край на Момино-клисурския пролом и началото на Харманлийския пролом. През територията на Общината преминава р. Марица, като я разделя на две почти равни части. През нея протичат и нейните притоци реките Харманлийска и Бисерска.

Общината има изключително благоприятно транспортно  географско положение. Важна точка е в два трансконтинентални пътя, които свързват Западна Европа с Близкия Изток и Северна Европа със Средиземноморието. Крайпътният й характер е афористично изразен в думите: "Харманлиецът няма нужда да пътува защото светът минава през града му

Съгласно разпоредбите на Закона на регионалното развитие - общината се намира в Южен централен район за планиране, който се състои от областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. От своя страна, област Хасково включва 261 населени места, разпределени на териториален принцип в 11 общини - Хасково, Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Минерални бани, Харманли, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово и Ивайловград.

Община Харманли е разположена в централната част на областта (карти) и граничи със следните общини: на запад - с Хасково и Стамболово, на север - със Симеоновград, Тополовград и Гълъбово (административна единица в рамките на област Стара Загора), на изток с - Любимец и Свиленград, и на юг - с Маджарово.

Като част от структурата на област Хасково, община Харманли се намира в т.нар. район за трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Турция. Този факт играе съществена роля както за икономиката на общината, така и за нейното демографско и социално развитие.

Географското и геостратегическото разположение, климатът и релефът, а също така традициите и битът на населението на община Харманли предопределят благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката - селско стопанство (в т.ч. растениевъдство и животновъдство), търговия и промишленост (най-вече хранително-вкусова, текстилно-шивашка, мебелна и обувна).

Община Харманли е с територия от 694653 дка и заема пето място по размери на поземлените фондове в областта. На първо място е община Ивайловград, следвана от общините Хасково (13.37%), Тополовград (12.85%) и Свиленград (12.66%). На последно място се нареждат общините Симеоновград и Минерални бани, които заемат съответно 4,03% и 3,88% от територията на областта.

Подробни данни за разпределението на територията на област Хасково между 11-те общини в нейната административна структура са представени в Таблица 1 и Графика 1:

Таблица 1 / Графика 1. Разпределение на територията на област Хасково

Община Харманли разполага с 452197 дка земеделски земи, от които близо 73,6% са обработваеми. За съжаление само 1/4, или общо 80772 дка от обработваемите територии представляват поливни площи. Те се формират основно от земите по поречията на двата най-големи притока на река Марица на територията на община Харманли - Харманлийска и Бисерска река. Делът на обработваемите площи на общината е под средния за областта с около 1,3%, а делът на поливните площи надвишава средния за областта с 5,58%. С най-голям дял на земеделските територии в рамките на областта е община Димитровград (73,4%), следвана от общините Свиленград (73%) и Симеоновград (67%), а с най-малък дял са общините Ивайловград и Маджарово (съответно 32% и 25,3%).

На второ място в структурата на поземления фонд на общината са горските територии, които заемат 28,3% от нейната площ. В рамките на областта техният дял е най-висок в общините Маджарово (66,18%) и Ивайловград (63,8%). Сравнително високият дял на горските територии създава условия за развитие на стопанските сектори лесовъдство, дърводобив и дървопреработване. Към момента обаче тези територии не се използват ефективно, тъй като все още не е приключил процесът по възстановяване на собствеността върху горския фонд.

Населените места и другите урбанизирани територии заемат само 4,32% от територията на общината (или 29 981 дка). Делът на площите за добив на полезни изкопаеми е 0,02%, на водните течения и площи - 1,76% (или 12184 дка), а на териториите за транспортна инфраструктура - едва 0,50%.

Разпределението на поземления фонд е допълнителен фактор, който предопределя основните стопански сектори, развивани в общината.