Екзалтирани местни фенове, вятър, дъжд и подкована съдийска бригада срещна днес "Хеброс" на басейна в Казанлък. Подобието на футболна среща бе пародия на познатата ни игра с 22 състезатели, в която възтържествува селянията, простотията и долните номера.

Чест прави на нашите футболисти, че излезнаха, играха сърцато 90 мин., и на края дори намериха сили да поздравят "победилите" ги домакини.

Лично на мен доста време ми беше нужно, за да преглътна престъплението, сътворено от една шепа сливенски 'айдуци в лицето на съдийската тройка.

"Хеброс" започна в състав: Вратар - Чакъров; Защитници - А.Вълчев, Г.Хаджистоянов, И.Янев, П.Георгиев; Полузащинтници и нападатели - Н.Димитров /кап./, Ив. Коев, Хр.Стойчев, Д.Ташев, Ал.Желязков, Ж.Марков; Ст.Треньор - Ат.Чакалов.

През второто полувреме участие в мача взе и Р.Танев.

Мачът се игра на терен, покрит от 10 см вода и при непрестанен вятър.

Нашите още в първата минута "показаха зъби" и Желязков се озова на стрелкова позиция, но на тежкия терен нямаше как да овладее топката и отправи удар към вратата на "Розова долина". Добро начало, но играчите ни много бързо разбраха каква роля им е отредена в този мач.

До 10-та минута, за всеки фаул, който направи наш играч, "сливенската перла" бъркаше в джоба за жълтия картон. Отсреща /уверявам ви/ нашите хич не бяха галени с перце откъм остри влизания, които баче бяха посрещани единствено от одобрителните възгласи на учудащо просташки настроената публика в град с претенции като Казанлък. Смело мога да заявя, че по отношение на просташко поведение, казанлъшката публика "губи" само от тази в Кърджали този сезон!

Та така натикани в собствената си половина от най-добрият играч на домакините в този мач - подкованият арбитър, нашите бяха изправени пред задачата да спечелят нещо в този мач без да докосват "розите", защото всяко докосване беше фаул.

Напред много-много комбинции не беше подходящо да въртим, защото максимум при третото подаване /колкото и трудно да стигахме чак до трето такова на тежкия терен.../ веднага се свиреше засада или някоя "роза" налиташе на месо в краката на този, който е с топката... Нашите търсеха удари отдалеч при всяка възможност и дори при един опит за далечно центриране топката тупна на гредата на пазената от вратаря на "Розова долина" врата.

Върха на простотията обаче /или поне така мислехме в този момент.../ беше в 23-та минута: играч на домакините влезе в наказателното ни поле, Иво Янев игра за топката и я изби чисто с шпагат. Домакините дори и не си мислеха за дузпа, която обаче сливенският пишман-свирач любезно им отсъди!?! Ехиден смях заля трибуните, съпроводен с викове "Помнитье л'ь кък бьеши в Харманли, ваш'та мама?...", сякаш в Харманли дойдоха 5 рейса казанлъшки фенове...

Изпълнителят нямаше проблеми да реализира сливенския подарък и така домакините излезнаха напред в резултата - 1:0.

Нашите се изнервиха, но все пак тръгнаха напред, но тежкия терен и прибързаността им не им позволи до края на полувремето нещо повече от няколко далечни удара, не особено опасни за противника.

Второто полувреме започна с организирана и силна игра на харманлийци, която даже и сливенските бабаити не успяха да озаптят с постоянните накъсвания на играта за щяло и не щяло. Голът висеше на косъм и това ясно се виждаше. На няколко пъти страничния некадърник, подканян от местните вдигаше байряк за засади, фаулове в нападение и какво ли не още, но не би... В 57-та минута Ташев напредна по фланга отдясно, центрира прекрасно и връхлитащия Н.Димитров нанесе мощен удар с глава, който срещна гредата, а топката се върна в краката му и той естествено я довкара. Невъзможно беше просто мургавичкият, набит сливенски гражданин, който в този мач надуваше свирката да отмени подобен гол - 1:1!

И дотук!..
Оттук-насетне на терена имаше само едно действащо лице - г-н Райчо Райчев! Тъй наречения ръководител на съдийската бригада, за по-кратко - бригадир!

Картони, фаулове и непрестанно натикване на домакините в половината на "Хеброс". На няколко пъти играчите вдигаха безпомощно ръце, за да обяснят на треньорът Чакалов, че "тоя" свири на всяко подхлъзване на играч в бяло. Дори моя милост често казано с камера в ръка очакваше сливенския "герой" да вземе да навлезе мощно в наказателното ни поле и сам да се строполи там, за да свири още една дузпа. Окрилени от помощта, домакините атакуваха с единствената мисъл да дотикат топката някъде до наказателното ни поле и там да търсят я някое меле, я накой фаул.

Така се стигна до кулминацията в ролята на господин сливенския съдия. В 70-та минута само той знае какво свирна около флагчето за корнер в ляво от Чакъров. Оттам естествено - центриране в купа от 20 играчи. Пардон! 21 играчи, защото и г-н Райчев беше някъде там!.. На записа "някъде там" се оказа на 20 метра от наказателното ни поле, където се развива действието?!? Последва меле... Кой рита, кой - не така и не се разбра, но топката се засили към празната ни врата. Там защитник на "Хеброс" я изрита от гол-линията, но... Г-н Райчев посочи центъра и гордо записа името си като голмайстор -2:1!! При положение, че беше поне на 30 метра от ситуацията и при положение, че не беше известен с байряк от страничния!!! В следствие на което бе подгонен от 11 бесни играчи на "Хеброс" и отнесе бая ритници. Гузната му душичка дори не посмя да бръкне за картон, а свирчото чисто и просто побягна да се скрие зад... играчите на "Розова долина". Само президентът и треньорите на харманлийските футболисти си знаят как озаптиха играчите да не строшат главата /за съжаление!../ на "голмайстора". За награда - един от ръководителите на домакините скочи да ги бие! Усетили, че за пореден път мач в Казанлък става проблематичен /меко казано/ и заплашва да се стигне до още по-грозни сцени, полицаите на стадиона се обадиха за подкрепление.

В оставащите 20 минути до края на мача, сливенският свирчо бе изключително зает да накъсва играта, авторитетно показа два картона на домакините, свири една дузина засади по сигнал на вечно подсещания от публиката му колега. Дали е имало или не такива - не е важно! При едното положение дори и Ташев не издържа и застана пред субекта с високо вдигнатия байряк и се прекръсти десетина пъти, белким Ончо се усети, ама не бъде... В минутите до края имахме два преки свободни удара: единият на 35-40 метра, другият- на около 25. От вторият Кирбоб натресе гредата и топката за жалост не влезе, но може би така е по-добре, защото г-н Райков сигурно щеше да се сети да пребие фаула и да отмени гола.

В края на мача харманлийските футболисти станаха изключително настойчиви в атаките си и бригадира изигра пореден култов номер от репертоара си: преди едно центриране от фаул, изнервените играчи се сбутаха пред наказателното поле на "Розова долина", а "авторът на решителното попадение" беше на 30 метра от тях... Последваха 10 минути консултации, обяснения, викане на един, втори, трети футболист... И всичко завърши с червени картони за Ж.Марков и играч на домакините И естествено със загубата на 5 минути време за игра...

Мачът завърши така, както беше предвидено - с един гол преднина за домакините, гордо наричащи себе си "рози".

Лична благодарност към играчите на "Хеброс", които поставени при тези условия се опитаха все пак да измъкнат нещо от този мач, играха сърцато, смело и се бориха до край!

Лична молба към шефовете на господата от Сливен, защото сигурни сме, че те редовно посещават сайта ни: Г-да, има две възможности - Г-н Райчев толкова си може или Г-н Райчев бе "помолен" да може толкова! И в двата случая мястото на г-н Райчев е извън терена!!! Искрено се надявам ръководството на "Хеброс" да подаде жалба срещу съдийството му и с удоволствие ще ви предоставим запис, за да му покажете правия път на човека!

А за казанлъшката публика: толкова злоба и толкова просташко поведение на едно място рядко се виждат! Кристално ясно е защо 1/3 от мачовете на "Розова долина" са съпроводени от скандали и защо град с традиции във футбола би намерил най-добро поле за изява в... селските групи!