Eто че панаира отмина и може да направим кратка равносметка за позитивите и негативите от него. За поредна година обаче той слага тъмно петно върху и без това разклатената, след някой телевизионни риалита градска и европейска репутация на нашия град.

В далечното минало панаирът е бил място на което нашите прадядовци и прабаби са разменяли стоки от първа неободимост, купували са различни селскостопански сечива, дрехи, обувки и др. Харманлийските майстори са представяли своята продукция. Празнували са. Естествено тогава всички са очаквали това събитие с огромен интерес, което е оправдано след като това е било времето в годината, когато "целия свят" идва в Харманли, а града става търговски център па макар и за седмица. Имало е и роднини живеещи в съседни села, които обаче са се виждали и събирали само от панаир на панаир. И така в продължение на години традицията се е затвърждавала и спазвала.

В днешно време обаче традицията като движеща сила за провеждането на дадено събитие далеч не е достатъчна.

От край време в цялата ни татковина панаирите са се превърнали в празник на субкултурата. Харманлийският естествено не прави изключение. Единственото нещо, което тия дни можеше да се види и купи от "Карабаа" бяха незнайно къде произведените евтини дрехи тип "и-за-парцал-не-става", обувки тип "галоши", детски играчки тип "опасни-даже-за-възрастни" и прочее боклуци. Липсата пък на каквото и да е участие от страна на харманлийски фирми било то с произведена продукция, рекламни материали или просто с напомняне че тук нещо се произвежда спъна желанието на хората да видят и купят нещо родно, нещо различно, нещо друго освен буклучавите китайски или турски стоки, с които е пълен всеки магазин в града. Всичко това на фона на прахоляка и мургавите продавачи, опънали своите сергии директно върху найлони на земята формира една живописна картинка, която обаче е привлекателна само за окото на онези които не са излизали извън границите на собствения си мироглед. И някак тъпо звучи оплакването на именно тези продавачите на сергии, че са отчели рекордно ниски приходи. Някак тъпо звучи също и желанието на шепа млади хора да сменят името на панаира, защото "Карабаа" не било европейско. Така е, но какъвто панаира, такова му и името. 

От културна гледна точка с изпълненията на харманлийския духов оркестър, една изложба и проведения III-и международен детски фестивал "Гергана", изявите се изчерпаха. Единственото мероприятие на което можеше да се срещнеш със стар познат бе посещението на заведенията тип "скара-бира". Ясно е, че всичко е съобразено с наличието на финикийски знаци, но с перманентната липса на културен живот в този град, скоро никой няма да се учудва на поредното просташко издевателство над чешмичката в центъра.

Изводът който може да направим е, че в този си вид идеята за традиционен харманлийски панаир е напълно изчерпана. Провеждането му се е превърнало в традиционен селски събор. От търговска гледна точка пък, панаира не се различава по нищо от съботния пазар, освен от мястото си на провеждане. Скоро обаче и това няма да го различава ... и тогава?

В заключение предлагам следните идеи, които според мен ще възродят/спасят панаира.

1. Обедининие на празниците на града и панаира в полза на панаира - все пак той е далеч по-традиционен. 
2. Обогатяване на културния календар в седмицата на провеждане на панаира.
3. Щандове на харманлийски фирми или такива от областта, които да представят своя продукция.
4. Щандове на винарските изби от региона и празник на гроздето, все пак да не забравяме, че панаира се нарича "Черен грозд" и винаги се е провеждал след края на гроздобера.
5. Организационната част трябва да се поеме от инициативен комитет от граждани.

Авторът изразява собственото си мнение, редакцията е готова да публикува и други мнения