Само 50 хил. тона от отпадъците на столицата може да си позволи да поеме тукашното регионално сметище. Това е около 8% от всичкия балиран боклук на София. Същевременно такова количество няма да натовари капацитета на депото за твърди битови отпадъци край Харманли, така че да затрудни местното сметосъбиране. Пълният капаците на сметището е  328 000 хил. куб. м, като първата работеща клетка с обем 156 хил. куб. м или около 105 хил. тона  дори  с поемането на софийските бали няма да се запълни изцяло, а ще остави място за около 8 хил. тона отпадъци. При дневно извозване на 26 тона отпадъци от Харманли това означава, че само първата клетка ще има експлоатационен срок от още близо година. Остава обаче втората клетка, която се изгражда и ще бъде готова до края на годината. Нейният капацитет е 171 хил. куб. м и при посочения темп на сметосъбиране за града става ясно, че тя може да се използва пълноценно още близо 18 години. Така че приемането на част от софийския боклук няма в никакъв случай да съкрати експлоатационния срок на сметището или би го съкратило дотолкова, доколкото биха го направили и другите общини от региона, ако използваха регионалното депо, за което то е и предвидено.

Всички тези сметки засега са теоретични, докато няма конкретна договорка за приемането на боклука от столицата, а само проучвателни разговори за това. Ръководството на общината обаче е категорично, че до такова решение може се стигне само при условие, че на общината се осигурят средства за инвестиции в инфраструктурата. Другият очакван положителен ефект от този вариант е поемане на част от разходите за поддръжка на сметището, които в момента са изцяло за сметка на общината. Оттам ще дойде и понижаването на цената на таксата за смет в общината. В този смисъл това би облекчило и населението.

кончателното решение за приемането на част от отпадъците на София ще бъде взето от Общинския съвет, но при положение, че бъдат удовлетворени исканията на общината и кметът Михаил Лисков внесе докладна за разглеждане в местния парламент.