Мачът започна много неприятно за харманлийските футболисти. При едно единоборство върху изключително тежкия терен, А. Вълков получи изключително тежка контузия. След като лекар му оказва близо 5 минути помощ извън игрището, треньорът Чакалов бе принуден да прибегне до смяна. Така още в 10-та минута в игра се появи Ал.Желязков, на който му се наложи да играе като ляв защитник.

Домакините владееха топката почти постоянно в началото на мача. Те натикаха нашите играчи в собствената им половина. Първата опасност дойде в 14-та минута  при изпълнение на ъглов удар, но за щастие ни се размина.

Веднага съумяхме да направим контра, завършила с удар на Хаджиев, който за обаче се оказа неточен.

Още в следващата атака /16-та мин./ полузащитници и защитници изтърваха нападател на домакините, той набра скорост и влезе в наказателното поле. Там Иво Янев го посрещна с косата. Така се беше засилил да го покоси, че половин минута преди да го  направи, всички на стадиона знаеха, че дузпата ще е сто-процентова. Наистина глупаво изпълнение, за което Янев получи заслужено и жълт картон. Зад топката застана Топузаков и я изпълни в стил "таа няма хващане" за 1:0.

Локомотивци продължиха да нападат и скоро след отбелязването на гола имаха още една възможност да обстрелват вратата ни от пряк свободен удар. За щастие ударът беше изключително неточен, но това изобщо не успокои дошлите от Харманли зрители.

След като бяхме тотално надиграни, получихме и втори гол в 27-ма мин. При центриране от корнер цялата защита заспа и остави непокрит Станислав Катранков, който нанесе удар, вратарят не се намеси добре и преднината на домакините бе удвоена.

В 30-та минута домакините треснаха и гредата над Чакъров, който все пак намери сили да се намеси в продължението на ситуацията. В 33-та минута нападател на Локомотив оново се озова сам срещу него, но вратарят ни излезе победител в двубоя и не позволи още тук резултатът да стане плачевен за нас.

Пред вратата ни обаче продължи да ври и кипи. Старозагорци играеха на скорост и със самочувствие, и налитаха като оси, а нашата защита трудно действаше организирано. Така в 36-та минута при една домакинска атака Чакъров се намеси колебливо, после обаче изби топката и предотврати гола. Как?... Само той си знае!..

В 38-та минута нашите като по чудо получиха идеална възможност за гол, която даже и те не очакваха. При една атака отдясно, топката се озова в краката на Хаджиев пред почти опразнената врата на "Локомотив". И когато всички ние очаквахме гол, че и извикахме даже, той отправи един пилешки удар, който вратарят на домакините достигна и изби. Това бе най-чистото положение за "Хаброс" в този мач.

След тази ситуация, играчите ни разбраха, че отсреща имат все пак ритни-топковци от трета българска дивизия, а не "Милан" или "Реал" и направиха няколко смислени атаки. В 41-та минута Иробалиев опита удар към противниковата врата, но за съжаление не особено опасен. Веднага след това при едно разбъркване в наказателното поле на домакините, топката сякаш срещна ръката на техен защитник, но главният съдия си замълча, въпреки колективните протести на нашите състезатели.

Така и полувремето логично завърши с преднина от два гола за локомотивци.

Второто полувреме започна така, като и първото. С тотално владеене на топката от старозагорци и пълно тяхно териториално преимущуство. Сякаш осъзнал това, треньорът ни направи две смени. Първо в игра влезе Т.Нейков на мястото на неубедителния този мач Ангелов, а после в игра се появи и невъзстановеният Коев на мястото на Хаджиев.

Все пак първата по-съществена възможност за гол имаха домакините. В 62-та минута след ъглов удар, нападател на "Локомотив" отправи удар с глава, който влизаше във вратата ни, когато Чакъров със страхотен плонж отрази. 

В тези моменти, а и през целият мач /с изключение на фаула за дузпата/ най-деен за харманлийци беше И. Янев. Той навъртя огромен километраж, въпреки, че беше защитник и се опитваше да помага на всички. Така в 67-та минута преодоля противник и беше изключително грубо фаулиран, за което странно защо провинилият се не получи дори жълт картон.

В 70-та мин. играч на Локомотив остана сам срещу вратарят ни, но не намери топката и не успя да отправи удар, с което си спечели смях и подигравки от публиката.

В 76-та минута станахме свидетели на най-красивото действие в мача, когато при една контра, Топузаков получи на скорост една топка отляво и без да я спира и обработва я центрира успоредно на вратата ни. Там добра позиция бе заел Мартин Стефанов, който безпроблемно с хубав удар отбеляза за 3:0.

Малко след това най-добрият на терена Николай Топузаков бе сменен от Иван Тодоров и обра овациите на публиката.

В 88-та минута Иробалиев напредна добре, озова се сам срещу вратаря на домакините, но в типично негов стил се омота като пате в кълчища и не успя да отправи удар, а позицията бе добра за отбелязването на гол.

Имахме още една добра атака в последната минута на срещата, когато Коев пое една топка в нашата половина, забеляза, че противниковата защита е доста разредена и реши да играе сам. Пусна си топката силно напред и така изолира всички бранители. И когато вече се устремяваше сам срещу вратарят се намери все пак един противников играч, който го дръпна за ръката и го повали на земята. С тази си проява той получи жълт картон, а ние загубихме възможността да отбележим почетен гол.

Така краят на срещата дойде напълно заслужено при резултат 3:0 за нашите домакини.

Явно състезатели ни и треньорският щаб трябва да внесат доста корекции, ако искаме да завършим подобаващо следващата седмица един добър полусезон.

И на края две думи за съдийството:  Перфектно ръководство на съдийската тройка. Дори и да имаше малки неточности, те не бяха в следствие на желание да се навреди на единия или другия отбор. Тъй че - този път похвала за арбитрите!