|
Сумистът Тодор Джуров тръгва по стъпките на Котоошу |
|
Автор Sportal.bg
|
|
27 ноември 2007 |
|
Малцина от нас знаят и са чували за Тодор Джуров. Да си признаем честно - и ние в това число. Още по-малко познат в страната ни е спортът, който той практикува - сумото, въпреки че за японците това е национален спорт. Това обаче явно не пречи на Тодор, който е от с.Славяново да жъне успехи и да стане вице-световен шампион. Тодор е състезател на клуб Одесос (Варна), а престижното отличие завоюва на първенството на планетата в Чанкмай (Тайланд). След спечелването на сребърния медал и завръщането на родна земя той е дал интервю за любителите на сумото и спорта, поместено на сайтoвете sportal.bg и chernomore.bg . Предоставяме го на вашето внимание .
- Честито! Труден ли ти беше пътят към финала?
- Срещнах двама сериозни сумисти. Първата ми среща беше с бразилец, печелил бронз от световно първенство. А във втората срещнах противник, побеждавал ме на два пъти. Мобилизирах се и взех реванш.
- Контузия обаче ти попречи да се бориш за златото. Нямаше ли шанс все пак да опиташ?
- Преди финала с японския състезател разбрах, че имам скъсани мускулни влакна. Травмата е сериозна за спорт като нашия. Излязох на дохиото и поздравих противника с победата.
- В Чангмай българските щангисти спечелиха много медали на световното. Говореше ли се за българския спорт?
- Поне на първенството по сумо не чух нищо за успеха на тежкоатлетите. Не изключвам обаче това да е било поради факта, че всички бяха изцяло на вълна сумо.
- Трудна ли ти беше аклиматизацията?
- От есен отидох на 40 градусов пек, така че имаше проблеми. Но условията бяха еднакви за всички, доволен съм от факта, че не ме пречупиха.
- Обмисляш ли да тръгнеш по пътя на Калоян Махлянов-Котоошу: професионален сумотори в Япония?
- Наистина, влече ме голямото сумо. Но за него трябва много труд. Ще помисля още малко и ще реша.
*Снимка: chernomore.bgВсе още никой не е коментирал тази статия. |
