Първа награда - статуетка, 2500 лв. и грамота - грабна Гриша Трифонов за "Всяка самота ме стяга в раменете". Втората, равняваща се на 1000 лева, взе Никола Петров за "Децата пеят голи". Първолета Маджарска с "Не можа да си поноси дълго..." и Николай Заяков с "Комо" си поделиха третата награда, за всеки съставлявана от 500 лева и грамота.

Най-добрите творби ще бъдат публикувани в представително издание с нетърговски характер. Надпреварата е част от ежегодните Славейкови празници в балканския град. Те се провеждат вече повече от четвърт век, а за четвърти път са под патронажа на президента Георги Първанов.

Честванията бяха открити от министъра на културата Стефан Данаилов и освен традиционния конкурс за лирика включваха представление на фолклорен ансамбъл "Загоре", експозиция на икони, постановка на театър "Сълза и смях", изложби, литературни премиери.

ВСЯКА САМОТА МЕ СТЯГА В РАМЕНЕТЕ

Живях с години до прозореца.
През него виждах
тъмните върби край къщата,
нататък пътя през полето -
към реката,
която просто идва и си тръгва,
оставяйки ми бряг, вода и мост.
И тъмнина оттатък моста.

Така живях.
А самотата
пристигаше отнейде всяка вечер,
изтриваше краката си и влизаше
при мене, в стаята с прозореца.
Допиваше ми виното, допушваше
последната цигара
и ми казваше:
„Заспивай вече.
Няма страшно, тук съм!”

Прозорец беше всичко.
И върби.
И бряг.
И мост към тъмнината.
Ала веднъж ми рече самотата:
„Омръзнахте ми всичките! До смърт!
Ако и аз не дойда утре –
кой си ти, какво си?”

Прозорецът е същият.
И аз.
Реката все така пристига и си тръгва.
Но чувам - самотата вие като пес
пред портите ми, заковани с глухи гвоздеи.
За нещо моли, стене, настоява...

Мълча
и си допивам виното,
допушвам сам последната цигара.

И виждам:
няма самота,
която да ми е по мярка.

ГРИША ТРИФОНОВ