След като през седмицата разходиха екипите по терена в мача срещу "Асеновец", за да загубят безславно, за нашите футболисти до края на сезона всеки мач е финал за... оставане в групата. Е - вчера загубихме първия срещу Хасково с 1:0. Загубихме го така, както паднахме от "Асеновец", от "Гигант" и прочие... Накратко - пуснахме един гол и цял мач не сътворихме свястно голово положение.

Малко утешение е, че за сефте през второто полувреме видяхме футболистите ни да тичат. Нещо, което отдавна не им се беше случвало.

Като цяло мачът се игра от два отбора близнаци в немощта си да измислят нещо свястно на терена. Те 90 минути се чудеха как да ритнат топката по-надалече и по-нависоко и рядко се сещаха, че тя може да бъде подавана на някой от твоя отбор. "Хеброс" цял мач игра без халфове, а най-добър (ако не заради кой знае каква игра, то заради влагането и злобата) бе десния ни защитник. Момчето поне тича цял мач... В средата на терена по традиция Коев, Нейков и сие играха сякаш са сърдити един на друг, а че имаме нападатели се сетихме чак като видяхме Тенчо Ванчев да напуска принудително през втората част на мача.

Трябва да отбележим, че като цяло в защита отборът ни не стои толкова зле. Един поглед показва, че бранителите ни са допуснали 2 пъти по-малко голове от колегите си от отборите в долната половина на таблицата. Кахърите идват след като овладеем топката. Тогава не знаем какво да я правим и обикновено правим това, което прави всеки селски отбор - ритаме я напред и я подаряваме на противника.

Жалка гледка беше и съставът на "Хасково". Отборът бе съставен от много млади и неопитни състезатели, сред които само голмайстора Димо Хаджиев направи впечатление на имащ качества футболист.Естествено обаче, че само с млади не става и на тях им вдъхваше кураж Спас Урумов, който обаче е мнооого далече от добрите си години и активът му се изчерпва с разхождане на плитката и многобройните симулации за фаул около наказателното поле.

Домакините имаха няколко положения, от които вкараха едното в 37-та минута. Получи се наистина красив гол с глава от неудобно положение и като прибавим и няколкото преки свободни удари в близост до Данчев, с това се изчерпва и хубавото за тях в този мач. Оттам насетне близо час гледахме 1001 чалъма за бавене на време. Вярно е, че целта оправдава средствата, защото в края на краищата те спечелиха. Също така е вярно обаче, че с подобни простотии се става не по-добър футболист, а по-подходящ такъв за селски отбори. Връх на наглостта бе вратарят на домакините, който не отиде да вземе нито една излязла от терена топка. За нея спринтираха (за затова и казах, че тичаха този път...) харманлийските футболисти. Чак публиката взе да се бъзика, че си има чираци намазания пехливанин, който преди изпълнението на всеки аут по 2 минути си чистеше обувките от кал - я на гредата, я на бетонната площадка зад вратата му... При свестен съдия най-малкото, с което можеше да се размине това подобие на футболист бе жълтия цвят на картона.

Та толкова и за "Хасково" - отборът разплаквал ЦСКА, дал играчи като Стоилов и Емил Ангелов и... озовал се в тинята заедно с нас.

За да е пълен сеира в качествения селски спектакъл, няма как да не споменем главният арбитър. Не, че ни е виновен за нещо човека, свири си нормално. Само че завалията тежеше къде 150 кила, та придвижването му по терена беше трудна работа и ръководеше срещата от дистанция. Накрая за авторитет раздаде едни жълти картони на който срещне по пътя си, скара се на Трифон Пачев и си замина с чувство на добре свършена работа.

Екипът ни изказва специална благодарност на бившия футболист на "Хасково" Георги Куманов, който ни осигури една от коментаторските кабини на стадиона, за безпрепятственото и по-добро заснемане на мача. Благодарим!

Следващата среща на футболистите ни е срещу един от лидерите Левски (Стара Загора), а репортаж от вчерашния мач очаквайте по-късно днес.