Поредната порция нерви хвърлиха местните фенове на футбола във вчерашната среща на ФК "Хеброс" с гостуващия "гранд" ФК "Созопол", за да дочакат дузпа в 92-та минута, с която да грабнем поне точката в един мач, който откровено си го бяхме загубили.

На терена - нищо ново: слаби до неузнаваемост домакини и лежащи за щяло и нещяло гости, имали щастието да поведат с един гол.

В края на краищата - резонен и абсолютно справедлив и заслужен Х, въпреки протестите на гостите и шутовете, отнесени от главния съдия заради отсъдената дузпа.

Нa стадиона противно на очакванията бяха дошли 200-300 човека, предпочели футбола на живо пред решаването на титлата в родния шампионат на А-група. Времето бе чудесно за игра, терена - перфектен и май-май това е всичко хубаво за вчерашната среща.

Двата отбора излезнаха да играят уж футбол, но много-много това не им се отдаде. Нашите бяха припряни и без ясна мисъл как да преодолеят противника, а гостите по традиция - здраво отзад, а напред каквото дойде. И след нервни 20-тина минути то пък взе, че дойде... Изтървахме по най-левашкия начин Ангел Делчев и в 21-та минута Данчев замина да търси топката в мрежата си 0-1.

Голът успокои гостите и хвърли в ужас нашите футболисти. Почна се едно мотане наляво-надясно без някаква идея какво искаме да правим. Малко в хаотичен стил търсехме начин да приближим противниковата врата, но не се получаваше. Тенчо Ванчев така и не разбрахме, че играе, а започналият като титуляр Делян Ташев се изолира нейде напред без особена полза. За капак на Коев съшо не му спореше и като цяло най-често с топката играеха защитниците ни, които се чудеха как да я закарат до нападателите. Все пак до края на полувремето имахме едно разбъркване и два удара, единият от които срещна страничната греда на гостите. Така на почивката резултатът бе непроменен - 0:1.

По време на почивката публиката не скуча, защото се оказа, че в А-група Левски стана Шампион без да победи Моньор (Пк), а агитката на ЦСКА потроши стадиона в Ловеч и отнесе пердах от местната полиция. Тъй че - мегдан за бъзици между феновете имаше.

Второто полувреме нашите футболисти се разбързаха, но все така неефективно. Гостите пък при всяко по-сериозно стълкновение крещяха като умиращи и лежаха по 2-3 минути, за да бавят играта. За тази си глупост те получиха и картони, но все така продължаваха да го правят. Това изнерви допълнително обстановката и играчите ни, и те си позволиха дори да правят опити да изнесат извън терена поредната "полегнала Тодора".

Напред обаче все така не можехме да сътворим нищо. Имахме няколко изпълнени корнера, от които се получиха един не особено силен удар с глава и няколко разбърквания. На няколко пъти получихме право да изпълним и преки свободни удари, при един от които бе изпълнено заучено положение, завършило с хубав, плътен удар, който за съжаление бе отразен и не доведе до гол. Вратарят на гостите бе доста несигурен и в няколко момента изпускаше топката, но нашите така и не се ориентираха да дебнат за негови издънки.

Така краят на мача си дойде, "Хеброс" бързаше и сипеше топка след топка в мелето в наказателното поле на гостите. При едно такова центриране, наш играч бе задържан и съборен в наказателното поле на гостите. Главният съдия отсъди дузпа и веднага бе подгонен от всички игрчи на гостите. Отнесе много бутане и няколко шута, а играта не бе подновена в продължение на 5-6 минути.

Зад топката застана Чавдар Камов, който с прецизен удар вкара изравнителния гол в мача 1-1. Последваха още много разправии, консултации, разнасяне на главния съдия напред-назад, след което бе даден и последния съдийски сигнал на един нервен мач, донесъл по точка и на двата отбора.

Добро ръководство на съдийската тройка. Може би доста търпение проявиха към лежането на гостите, но за сметка на това пък не се поколебаха да свирят дузпа в продължението на срещата.

Обобщение на целия пролетен полусезон направи виден местен любител на футбола с репликата, отправена към президента на отбора: "Дванайсет мача падаме с по 1:0. Така ли не разбрахте каква е причината?".